Аз съм родена преди много години, когато нямаше още телевизия, но още от малка израснах с нея, посочи тя. Разказа, че като студентка е била част от първия випуск, учил се в профил „Телевизия“. „И когато за първи път нашият учител и създател на профила Младен Младенов - доктор на Виенския университет, ме заведе в телевизията, ми се видя така страшно, че ми се искаше да избягам. Защото ми се струваше, че няма да мога да овладея целия процес. Но така или иначе съдбата ми предначерта да се занимавам само за телевизия през почти целия си творчески път“, разказа проф. Райчева.
По думите ѝ активната журналистика е много променчива, особено в днешно време. „Трудно е за един човек да бъде в съзвучие с изискванията на професията. Той може и да бъде, обаче пък медията, за която да работи, да не е. Но телевизията, слава Богу, предлага много други възможности като култура, музика, образование. И там специално аз се чувствах някак си повече в свои води“, обясни проф. Райчева, която е създател на предаването „Минута е много“.
Според нея бъдещето на медиите е много интересно заради бързо развиващите се технологии, които изпреварват, както регулаторната и правната рамка, така и бизнесмоделите и професионалните стандарти. „Особено сега голямото предизвикателство на изкуствения интелект вероятно ще промени средата след време. Важно е във всички тези промени, всички ние, които упражняваме професията, да се научим да мислим цифрово. А имам усещането, че все още изоставаме и мислим и действаме аналогово. Тоест вертикално, сравнително не многоаспектно, не хоризонтално“, каза тя.
Проф. Райчева отбеляза, че по този начин – с многото източници и възможности медиите ще се еманципират. „На мен ми се струва, че те ще намерят място. Засега, според мен, има някаква всеобща криза или предвидвикателство, не само в медийната среда – и в обществото. Но медийната среда е функция на обществото. Аз съм оптимист и смятам, че нещата ще тръгнат към по-добро“, посочи тя. Допълни, че промени в образованието също са необходими, при това – непрекъснато. Технологиите изпреварват и начина на обучение, каза проф. Лилия Райчева. „Ако не бъдем в крак с времето и ако не намерим своята ниша, няма как да вървим напред. Самото развитие ще ни принуди да взимаме решения, които да са в унисон с това, което ни чака напред“, допълни тя.
Лилия Райчева е родена на 23 март 1950 г. в Чирпан. Завършила е журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Защитила е докторска дисертация в Московски държавен университет „М. В. Ломоносов“. Специализирала е в Ню Йорк и Оклахома в САЩ. От 1978 г. е преподавател във ФЖМК. Била е ръководител на катедра и заместник-декан. Била е хоноруван преподавател в УНСС, Бургаския свободен университет, Варненския свободен университет и Икономическия университет във Варна. Била е гостуващ преподавател в университети в САЩ.
Създателка е на телевизионното състезание „Минута е много“ (1980-2011). Издала е книгите „25 години „Минута е много“, „50 години БНТ/ 30 години „Минута е много“, „Феноменът телевизия – трансформации и предизвикателства“ и „Магията „Минута е много“.
За „Минута е много“ проф. Райчева казва, че предаването бързо е набрало популярност навремето, защото е създало стандарт, който не е бил използван дотогава в телевизионните състезания. „Беше по оригинална концепция, със замисъла да е леко и непринудено – като семейна игра. Друг е въпросът, че екипът си знаеше колко е трудно и прецизно да се работи по такъв формат. През цялото време до съществуването му през 2011 година включвах в продукцията студентските си по журналистика, за да видя как се прави предаване на терен“, каза тя в интервю пред БТА през февруари 2025 г.
Между 2001 и 2008 г. проф. Лилия Райчева е член на Съвета за електронни медии (СЕМ). В периода 2005-2008 г. е представител на България и член на Постоянния комитет по трансгранична телевизия към Съвета на Европа в Страсбург.