Темата за Антарктида е представена съвсем кратко в учебните програми, каза учителят по география Веселин Керемедчиев

В учебните програми темата за Антарктида е представена съвсем накратко, в една методична единица в шести клас, и с това се изчерпва основното представяне на континента. Това каза преподавателят по география в Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Разград Веселин Керемедчиев. Той бе гост в пресклуба на БТА в Разград по повод официалното представяне на новия брой на списание ЛИК на тема „Българската наука на Антарктида“. Събитието се състоя чрез видеоконферентна връзка във всички пресклубове на БТА в страната и чужбина.
Керемедчиев заяви, че в профилираната подготовка и в по-нататъшното обучение Антарктида присъства само като екстремен пример за температури, климатични аномалии, разнообразен животински свят, релеф, глациология, различни по вид изследвания – хидроложки, геоложки, полезни изкопаеми и др.
По думите на учителя по география темата за Антарктида в различните класове и възрасти предизвиква различни емоции и вълнения. „В шести клас например е разказана като декор на приказката за Ледената кралица, а при по-големите вече настъпват по-застъпените интереси в научните области, които те са си избрали като реализация“, посочи Керемедчиев. Той отбеляза, че миналата година негов ученик е участвал и се е представил отлично в националния конкурс „Пространство и време“, организиран от Историческия факултет на Великотърновския университет на тема „Българите в Антарктида“. Керемедчиев заяви още, че учениците му с интерес са следили и пътуването на българския научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий" до остров Ливингстън, като отбелязвали с флагче всяка една дестинация.
Преподавателят бе категоричен, че българските научни експедиции на Ледения континент са национална кауза. „България се нареди достойно до всички останали държави, които имат свои представителства и своя представителност на континента Антарктида“, заяви Керемедчиев.
Той отбеляза, че е прекрасно това, което правят нашите съвременни полярници, но акцентира и на първия българин, стъпил на Антарктида. „Ние, учителите, обикновено винаги търсим първия или този, който също си заслужава да бъде споменат. В исторически план искам да поставя акцента върху един български учен, който през 1967 г. за първи път стъпва на континента Антарктида и развява българския флаг. Този човек се казва Цончо Чапанов и е български учен, метеоролог, включен като участник в международна антарктическа експедиция с участието на американски, съветски, китайски, унгарски и други учени“, посочи Керемедчиев. Той добави, че след завръщането си Цончо Чапанов си пожелава България да има своя база, над която да се вее флагът на страната и тази негова мечта се реализира. На Антарктическия полуостров един от върховете носи неговото име, добави Веселин Керемедчиев.
Той сподели, че като дете географската му мечта е била да посети Кавказ. „Успях да сбъдна тази своя мечта, сега мечтая да посетя Гренландия. Без малко да се сбъдне, но обстоятелства ми попречиха“, допълни учителят.