Темата за розобера заема важно място в историята на българските парични знаци, каза пред БТА нумизматът Георги Стоянов

През годините темата за розобера е заемала важно място в българските парични знаци. Това каза за БТА Георги Стоянов, заместник-председател на Нумизматично дружество „Централна България“, който представи по време на днешните Краеведски четения в Казанлък доклад на тема „Розоберачката в българските парични знаци“. Стоянов се занимава с нумизматика от около пет години, а това е второто му участие в краеведската конференция.
„През последните години се запознах по-подробно с изображенията на българските банкноти и осъзнах, че поминъкът на нашия край – розопроизводството – е широко застъпен през годините“, разказа Георги Стоянов. По думите му най-старата банкнота с подобен мотив е от 1890 година, на която е изобразена част от гравюрата на Феликс Каниц „Розобер край Казанлък“. Същата гравюра е използвана и върху банкнота от 1899 година. „През 1890 година има и още един факт, който свързва Казанлък с парите – на банкнотите стои подписът на тогавашния директор на Българската народна банка, казанлъчанина Михаил Тенев“, допълни Стоянов.
През 1920 година е създаден проект на банкнота, от която са отпечатани само няколко екземпляра. Колекционерите я наричат „калпаците“, защото върху нея са изобразени мъж с калпак и жена с розов венец. „Когато се вгледаме в изображението на жената, освен розовия венец на главата, който несъмнено показва, че сцената е по време на розобер, зад нея се виждат и розови полета“, обясни Стоянов.
Две години по-късно в обращение влиза банкнота от 1000 лева с тираж от милион и половина броя, на която също е изобразен розобер. „На изображението се виждат момичета и момчета, а на заден план – Храм-паметникът Шипка, което недвусмислено показва, че става дума за розобер в нашия край“, посочи изследователят. Той допълни, че същото изображение е използвано и през 1943 година върху банкнотата от 5000 лева с лика на младия цар Симеон. „Вероятно тогава банкнотите е трябвало да бъдат отпечатани бързо, затова са използвани вече съществуващи мотиви. Това обаче ясно показва, че розопроизводството през годините е било важна част от българската икономика“, каза Стоянов.
Следващата банкнота с подобен мотив е от периода на социализма – 50 лева от 1951 година, върху която е изобразена розоберачка. „Открих и фотографията, послужила за първообраз на банкнотата. Същото изображение е използвано и за единствената българска монета с розоберачка – 10 лева от 1984 година“, разказа Георги Стоянов. Снимката е дело на Димитър Кацев от Карловско. Макар да не е известно къде точно е заснет розоберът, той датира от 30-те години на ХХ век. Изображения на същия автор присъстват и върху други български банкноти.
Стоянов, който е бивш журналист и автор на книга за футбола в Казанлък, сподели, че повече от пет години активно се занимава с нумизматика и поддържа канал в социалните мрежи, в който популяризира своите изследвания. Той е сред основателите на Нумизматично дружество „Централна България“, което обединява нумизмати не само от Казанлък и Стара Загора, но и от Сливен, Пловдив, Карлово и други градове. Дружеството организира ежемесечни сбирки в Стара Загора, които, по думите на Стоянов, се радват на най-голям интерес сред всички антикварни събития в региона.