Тестовете за подвижност и сила при възрастните хора дават важна информация, но не показват продължителността на живота, смятат учени

Силата на захвата на ръката, тестовете за равновесие и подвижност често се представят като показатели за здравословно остаряване и дори като показател за продължителността на живота, с което обаче учените не са съгласни, информира Асошиейтед прес, като цитира медицински експерти.
Подобни тестове могат да дадат значима информация за физическата сила и издръжливостта на човека, както и да помогнат за оценката на риска от падания, но не и да предскажат продължителността или качеството на живота в напреднала възраст.
„Лошият или влошаващ се резултат от тестовете за подвижност е причина медицинският специалист да изследва защо се променя физическата функция, а не да преценява колко дълго ще живее човекът“, каза Ариел Уилет, експерт по стареенето на мозъка в Университета „Рътгърс“, Ню Джърси, САЩ.
Тестовете „седни и стани“ се провеждат в няколко разновидности. Тестът на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) за изправяне от стол за 30 секунди е предназначен за над 60-годишни и измерва колко пъти те могат да се изправят за това време.
Друг популярен в социалните мрежи тест изисква човек от изправено положение да седне на пода със скръстени крака и след това отново да се изправи. Максималният резултат е 10 точки, като точки се отнемат при използване на опора или при нестабилност.
Бразилски изследователи са публикували проучвания през 2020 и 2025 г., според които за хората на средна възраст с по-високи резултати на такива тестове вероятността да умрат през следващите около 10 години е по-ниска.
Много американски лекари използват теста Timed Up and Go (TUG). При него пациентът трябва да стане от стол, да измине три метра и да се върне обратно на мястото си. Така се оценяват равновесието, подвижността и силата на долните крайници.
„Ключът към това как да тълкуваме резултатите е да разберем къде не сме се представили добре“, казва д-р Джордж Хенауи от здравната система MedStar в Балтимор. Тестовете за сила и подвижност са скринингови инструменти – те могат да установят потенциални проблеми, но не дават достатъчно информация за поставяне на пълна диагноза.
Други тестове за определяне на т.нар. „физиологична възраст“ могат да помогнат и за оценка на риска от „крехкост“ (frailty) – състояние, при което организмът е по-малко способен да се справя с натоварването, причинено от заболяване или травма.
Лекарите понякога използват Short Physical Performance Battery („Кратка батерия за оценка на физическото представяне“), която включва тестове за походка, равновесие и сила. Тя е разработена от Националния институт по стареенето на САЩ, а клинични проучвания са показали, че резултатите от нея могат да бъдат свързани с риска от смъртност и инвалидизация.
Д-р Дейвид Лий от Мултидисциплинарната клиника за падания (Multidisciplinary Falls Clinic) към Калифорнийския университет в Лос Анджелис  препоръчва резултатите от няколко теста да се разглеждат в съчетание. Силата на захвата например може да бъде повлияна от артрит, инсулт или липса на тренировка, казва той.
Експертите подчертават, че силата и подвижността са само част от здравословното остаряване. Важни са също познавателните способности, паметта, слухът, зрението и други показатели.
Предупреждават и да не се тренира единствено с цел постигане на добър резултат на определен тест. Вместо това трябва да се обръща внимание на цялостното здраве – физическата активност, пълноценното хранене, съня, овладяването на стреса и грижите за сърцето.
Ако резултатът от тест за подвижност е нисък и човек се притеснява от риска от падане или наскоро е падал, трябва да се консултира с лекар. Това може да помогне да се прецени дали са необходими помощно средство за придвижване, физиотерапия, промяна в лекарствата или друга мярка, казва Емили Нейбърс от Националния съвет по стареенето.