The Romantic Project - следфестивално

Фестивалът Allegra отдавна надрасна формáта на сезонна концертна поредица. В продължение на години той изгради собствена естетика и вярна публика – общност, която разпознава стойността не по шумния ефект, а по дълбочината на преживяването. 
Домът на фестивала – Централен военен клуб – не е просто подходяща сцена, а съучастник в създаването на атмосфера. Пространството с неговата акустична плътност и историческа тежест придава на камерните вечери онази благородна рамка, която днес често липсва. Тук музиката не звучи „организирано“, а естествено – сякаш винаги е принадлежала на тази тържественост.
От „Бетовен“ към нов романтизъм
Миналогодишният проект с интегралното изпълнение на петте клавирни концерта от Емануил Иванов постави висока летва. Подобен цикъл изисква не само техника, а мащабно мислене и вътрешна концепция. Иванов ги притежаваше – и това породи очакване, че Allegra няма да се задоволи с повторение на формулата.
Зимното издание The Romantic Project показа именно това – развитие. Откриващата вечер „Светлини и сенки“ предложи интелигентно изграден контраст между ранния романтизъм и неговата зряла, драматична форма.
В Струнния квартет №3 от Феликс Менделсон Лора Маркова демонстрира артистична зрялост, която вече не се нуждае от външно утвърждаване. Фразата ѝ беше дишаща, естествена, а ансамбловото ѝ поведение – лидерско, без да бъде доминиращо. Менделсон прозвуча прозрачно, енергично, без сантиментална тежест – както и трябва.
С Клавирния квартет №1 от Йоханес Брамс атмосферата се сгъсти. Валерий Соколов внесе в материята на произведението драматизъми стабилен център. Това беше Брамс без излишен патос – концентриран, структурно ясен, с вътрешно напрежение. Емануил Иванов отново се прояви като архитект на формата – пианото му изгради солидна конструкция, върху която ансамбълът свободно дишаше. Особено приятно впечатление оставиха младите Пол Зиантара и Барна Карой – музиканти с култивиран звук и завидна камерна култура.
„Екстаз на ръба на бездната“
Вечерта с Екарт Рунге и Жак Амон бе концептуално най-смелият акцент на фестивала. Програмата, фокусирана върху междувоенния период, изисква стилова гъвкавост и историческо усещане. Рунге притежава и двете. Тонът му може да бъде кадифено лиричен, но и сурово експресивен, без да губи контрол над звука.
Жак Амон е пианист с интелектуален подход – той моделира времето, а не просто го следва. В диалога им имаше театралност, но без външна ефектност. Това беше програма за мислеща публика – и тя я получи.
„Сиянието на зората“ – нови хоризонти
Третата вечер постави във фокус две силни индивидуалности – Емануил Иванов и Дмитро Удовиченко.
Секстетът оп. 110 на младия Менделсон прозвуча с младежка дързост и стилова дисциплина. Иванов водеше ансамбъла с естествена лекота без да натрапва клавирното присъствие. Удовиченко впечатли с чист, концентриран тон и стабилна интонация – качества, които рядко се срещат в толкова млад солист.
Квинтетът в до минор на Ралф Вон Уилямс бе интерпретиран с разбиране към неговата широкоформатна, почти симфонична мисъл. Музикантите уловиха английската меланхолия, без да я превръщат в тежест.
Особен интерес предизвика Клавирният квинтет на Емануил Иванов – творба, която показва амбиция и ясна авторска позиция. В нея има структурна дисциплина и търсене на съвременен изказ, без демонстративна авангардност. Това е сериозен композиторски жест, който заслужава дълъг музикален живот.
„Мост между вековете“ – приемствеността като ценност
Финалният концерт обедини солиста Дмитро Удовиченко и диригента Йоханес Шлефли в програма с ясен исторически фокус.
Концертът за цигулка от Феликс Менделсон прозвуча с класическа чистота и стилова умереност. Приемствеността от школата на Фердинанд Давид, достигнала до учителя на Удовиченко, не е просто любопитен факт – тя се усеща в отношението към фразата, към кантилената, към благородството на звука. Удовиченко не търси ефект, а смисъл – качество, което отличава зрелите артисти.
В Симфония №4 от Брамс диригентът Йоханес Шлефли изгради мащабна, логически последователна концепция. Финалната пасакалия прозвуча концентрирано и строго, без излишен драматичен размах – достойно и завършено.
С The Romantic Project Allegra показа, че не е просто фестивал със силна програма, а културна позиция. Във време на фрагментарно внимание и бърза консумация, фестивалът предлага цялост – мисъл, стил и приемственост. А това е най-ценното, което класическата музика може да отстои днес.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Фондация "Алегра", оранизатор на Международен фестивал "Allegra Festival and Academy")