Художниците имат сходен маниер на работа, при който полагат първо черна основа върху платното, разказа в интервю за БТА Чакалов. „Когато сме сами срещу черното платно, започва да работи тишината и нещата да се изграждат, да извличаме нашите звуци, усещания и емоции, докато накрая се получава това, което се вижда в галерията“ обясни той. Според него колкото и да са различни двамата автори като естетика и на пръв поглед дори несъвместими като стилистика, щом се съберат в едно пространство творбите им, се оказва, че между тях има хармония, която ги обединява, един диалог, извън удоволствията от живота.
Двамата са приятели от миналия век и общото им представяне в изложба ги кара да се чувстват по-леко и винаги приятно. Те обаче не споделят предварително какво правят и виждат своите работи едва когато започнат да ги подреждат в галерията, като по този начин се изненадват взаимно. Не си поставят никога теми. Гледат на съвместната си изява като на един свободен приятелски прочит. В началото са излагали графични и по-фигуративни произведения, докато във времето се е развила трансформация с различна динамика, обясни Чакалов. Предишната им обща изложба бе в Габрово, а преди година гостуваха на галерия „Ракурси“ в София. Повечето от представените в галерия „Папийон“ произведения са нови.
Триптих на Стефан Божков дава заглавието на изложбата. Той се нарича „Три кадъра тишина“. Според художника тишината е постоянно присъствие в платното, независимо от изображението. В своите творби той каза, че изважда от черното образи, които не са решени предварително. Те излизат постепенно, а черното, което остава, помага на зрителя да търси още неща в платното.
Божков се представя във Варна и със серията работи „Банкетът“, която е вдъхновена от китайската традиция учителят да устрои тържество, с което да приключи обучението на неговия ученик, когато стане много добър, обясни художникът. Според него не е лошо и у нас да става така, защото понякога докато преподавателите се откажат от кариерата си, младите, които трябва да ги наследят, са остарели.
Друга негова работа, включена в изложбата, е „Ноевият ковчег в Черно море“. Тя изобразява луксозен кораб, който според автора е съвременен Ноев ковчег, призван да спаси нещо природополезно. Надеждата ни е да ни очаква нещо хубаво като него на светлия бряг, който се вижда, обясни Божков. Попитан дали той самият е апокалиптично или оптимистично настроен, авторът сподели, че всеки ден е с различно настроение, понякога то е светло, друг път мрачно и чака да види кой ден ще надделее в крайна сметка.
„Имахме надежда, но бяхме излъгани много нечистоплътно. Мислехме, очаквахме, че идва светлия ден, но започнахме да надграждаме дъното, а не нагоре“, каза Божков и допълни, че в момента мракът е сгъстен, но това не значи, че няма да просветне. Това схващане той изразява в картината си „Добро утро“, в която е изобразен черен квадрат. По думите на автора, той символизира утрото, което винаги е най-студено и най-тъмно, а после трябва ние да „вадим“ неща от мрака, а не да затъваме в нищовизъм.
Според Стефан Божков обичта и еротиката са най-хубавото нещо, а българките са най-прекрасните жени на света, защото са красиви и разнотипни не само визуално, но и по характер. Той смята, че по тази причина България е чудесно място за живеене. На женската красота той е посветил преди години изложба, показана във Варна, озаглавена „Меню“. Каза, че в момента не усеща недостиг на любов в света, защото това зависи от самите нас.
Валери Чакалов разказа за своите творби, че имат само символични названия, тъй като не си поставя теми, докато рисува. Според него заглавието на изложбата е доста отворено сетивно понятие, което включва определени нагласи за размисъл. „В изкуството, като естетика, с тишината трябва да се работи особено внимателно. Нашите произведения не са в тази тишина, която някой предполага чисто философски, но пък именно тишината е нужна като усещане, когато застанеш пред творбата, за да отключи въображението и да заработи съзнанието при възприемането й“, смята той. Значението на тишината за своите платна, той вижда в тази малка пауза, необходима за осмислянето им.
В процеса на работата си, Чакалов сподели, че е уловил ситуации, в които разбира как различните му настроения променят изображението. Той не залага образи или някакъв визуален код. Интересен резултат от натрупването на пигментите е, че завъртането на картината в друго положение дава различни цветове и нюанси. Усетил е това във времето, защото никога не избира посоката на гледане на творбата в началото. Подхожда формално към материята и може да променя пространството по вертикала или хоризонтала. Накрая избира момента, в който платното въздейства най-добре, обясни той.
Изложбата „Тишина“ на Валери Чакалов и Стефан Божков ще остане в галерия „Папийон“ във Варна до 9 април.