Тишината като пауза за осмисляне на изкуството - в обща изложба на Валери Чакалов и Стефан Божков във Варна

Валери Чакалов и Стефан Божков се представят със съвместна изложба във варненската галерия „Папийон“. Двамата графици показват живописни творби, обединени от названието „Тишина“. 
Художниците имат сходен маниер на работа, при който полагат първо черна основа върху платното, разказа в интервю за БТА Чакалов. „Когато сме сами срещу черното платно, започва да работи тишината и нещата да се изграждат, да извличаме нашите звуци, усещания и емоции, докато накрая се получава това, което се вижда в галерията“ обясни той. Според него колкото и да са различни двамата автори като естетика и на пръв поглед дори несъвместими като стилистика, щом се съберат в едно пространство творбите им, се оказва, че между тях има хармония, която ги обединява, един диалог, извън удоволствията от живота. 
Двамата са приятели от миналия век и общото им представяне в изложба ги кара да се чувстват по-леко и винаги приятно. Те обаче не споделят предварително какво правят и виждат своите работи едва когато започнат да ги подреждат в галерията, като по този начин се изненадват взаимно. Не си поставят никога теми. Гледат на съвместната си изява като на един свободен приятелски прочит. В началото са излагали графични и по-фигуративни произведения, докато във времето се е развила трансформация с различна динамика, обясни Чакалов. Предишната им обща изложба бе в Габрово, а преди година гостуваха на галерия „Ракурси“ в София. Повечето от представените в галерия „Папийон“ произведения са нови. 
Триптих на Стефан Божков дава заглавието на изложбата. Той се нарича „Три кадъра тишина“. Според художника тишината е постоянно присъствие в платното, независимо от изображението. В своите творби той каза, че изважда от черното образи, които не са решени предварително. Те излизат постепенно, а черното, което остава, помага на зрителя да търси още неща в платното. 
Божков се представя във Варна и със серията работи „Банкетът“, която е вдъхновена от китайската традиция учителят да устрои тържество, с което да приключи обучението на неговия ученик, когато стане много добър, обясни художникът. Според него не е лошо и у нас да става така, защото понякога докато преподавателите се откажат от кариерата си, младите, които трябва да ги наследят, са остарели. 
Друга негова работа, включена в изложбата, е „Ноевият ковчег в Черно море“. Тя изобразява луксозен кораб, който според автора е съвременен Ноев ковчег, призван да спаси нещо природополезно. Надеждата ни е да ни очаква нещо хубаво като него на светлия бряг, който се вижда, обясни Божков. Попитан дали той самият е апокалиптично или оптимистично настроен, авторът сподели, че всеки ден е с различно настроение, понякога то е светло, друг път мрачно и чака да види кой ден ще надделее в крайна сметка.
„Имахме надежда, но бяхме излъгани много нечистоплътно. Мислехме, очаквахме, че идва светлия ден, но започнахме да надграждаме дъното, а не нагоре“, каза Божков и допълни, че в момента мракът е сгъстен, но това не значи, че няма да просветне. Това схващане той изразява в картината си „Добро утро“, в която е изобразен черен квадрат. По думите на автора, той символизира утрото, което винаги е най-студено и най-тъмно, а после трябва ние да „вадим“ неща от мрака, а не да затъваме в нищовизъм. 
Според Стефан Божков обичта и еротиката са най-хубавото нещо, а българките са най-прекрасните жени на света, защото са красиви и разнотипни не само визуално, но и по характер. Той смята, че по тази причина България е чудесно място за живеене. На женската красота той е посветил преди години изложба, показана във Варна, озаглавена „Меню“. Каза, че в момента не усеща недостиг на любов в света, защото това зависи от самите нас. 
Валери Чакалов разказа за своите творби, че имат само символични названия, тъй като не си поставя теми, докато рисува. Според него заглавието на изложбата е доста отворено сетивно понятие, което включва определени нагласи за размисъл. „В изкуството, като естетика, с тишината трябва да се работи особено внимателно. Нашите произведения не са в тази тишина, която някой предполага чисто философски, но пък именно тишината е нужна като усещане, когато застанеш пред творбата, за да отключи въображението и да заработи съзнанието при възприемането й“, смята той. Значението на тишината за своите платна, той вижда в тази малка пауза, необходима за осмислянето им. 
В процеса на работата си, Чакалов сподели, че е уловил ситуации, в които разбира как различните му настроения променят изображението. Той не залага образи или някакъв визуален код. Интересен резултат от натрупването на пигментите е, че завъртането на картината в друго положение дава различни цветове и нюанси. Усетил е това във времето, защото никога не избира посоката на гледане на творбата в началото. Подхожда формално към материята и може да променя пространството по вертикала или хоризонтала. Накрая избира момента, в който платното въздейства най-добре, обясни той. 
Изложбата „Тишина“ на Валери Чакалов и Стефан Божков ще остане в галерия „Папийон“ във Варна до 9 април.