В разговор с редактора на книгата Биляна Курташева тя разказа за това как съвместява ролята на писател и на културен мениджър, защо предпочита формата на разказа и как се раждат част от текстовете в книгата, която определи като "книга за вътрешния ни свят". "В никакъв случай не се връзвайте на това заглавие "Едно добро начало". Това не е дебютна книга. Тодора Радева е добре познато име и присъствие в българската литература от 90-те години насам", заяви в началото на срещата редакторът на изданието Биляна Курташева и допълни, че "книгата има двойно дъно, има подхлъзване, както е в повечето от разказите". Курташева припомни също, че първата книга на Радева "Седем начина да увиеш сари около тялото" е от 2005 г., както и че авторката има много роли в съвременната българска литература. Освен писателка, тя е създател на фондация "Прочети София", прави литературния фестивал "Литературни срещи", в рамките на който в България гостува Олга Токарчук. Нейна е също така инициатива за така наречените "Скрити букви", които материализират под формата на пейки буквите от кирилицата, които не се срещат в латинската азбука и продължават да обикалят България и света. Радева е организатор и на "Литературните маршрути на София", които показват "невидимата София, литературните нишки, които свързват неочаквани части от града или неочаквани времена", допълни редакторката. На въпрос как съчетава толкова много роли и как успява да бъде едновременно писателка и литературен мениджър, Тодора Радева отговори, че след като това е първата ѝ книга след 18 години пауза, "очевидно писателката в мен губи позиции спрямо всички останали неща". "В моя път всъщност писането ме направи културен мениджър", допълни тя и разказа, че през 90-те години започва да публикува разкази в издания като "Литературен вестник" и "Капител". След като кандидатства по програма "Дебюти" на Национален фонд култура, минава курс по културен мениджмънт, а за премиерата на първата си книга, заедно с оформителката Мила Попнеделева-Генова, организират и изложба с шалове. "Сега, вече като основател на фондация "Прочети София", често обичам да казвам, че ние съчетаваме различни изкуства, но по някакъв начин това стартира още тогава с премиерата на книгата", поясни писателката. Тя допълни, че покрай наградата "Южна пролет", която тогава получава за дебют, посещава и литературен фестивал във Виена, където вижда пример за съчетаване на множество изкуства, който я вдъхновява да започне да се занимава с това след завръщането си. Тодора Радева обясни, че след успеха на първата си книга не е спряла да пише, но "на човек му се иска да направи нещо различно, например роман, макар че аз много харесвам разкази". Тя припомни и думите на Георги Господинов от открития разговор на "Аполония" предходния ден, когато той заяви, че срещата с други талантливи писатели смирява. "Така много дълго време пишех, но не публикувах. Парадоксално, събитията, които правя, доведоха и до втората книга, защото тя стана резултат, благодарение на един танцов спектакъл, който имах възможност да направя по свои текстове, след което решихме тези текстове да излязат и в книга." Биляна Курташева коментира, че в казаното от Тодора Радева е проблеснала "тази йерархия, на която като че ли робува литературата, а именно, че разказът трябва непременно да бъде път към романа". "Това не е непременно лошо, но съвсем не е задължително всеки автор на проза да живее под игото на бъдещия роман", заяви още тя и даде като пример Борхес, който до последно пише само разкази, които в основата си са "роман в миниатюр", както тя ги определи.Според Курташева жанрът на късия разказ е специален жанр, защото, от една страна, заради ограничения си обем, той е "нещо като опитно поле, като лаборатория на художествената проза, но от друга страна, в рамките на това опитно поле се раждат шедьоври". Тя допълни също, че в книгата на Радева има пунктиран скрит роман, тъй като има няколко разказа, които оформят гръбнака на книгата и се въртят около трима герои, които се намират в един особен любовен триъгълник. "Когато поставям герои в някакъв разказ, в главата си пиша романи за всеки един от тях. Аз разигравам за себе си миналото и бъдещето им. Харесва ми предизвикателството какво точно да подбереш от всичко, което мислиш за тези герои и ситуацията, в която попадаш. Кое е излишното? Как да очертаеш така, че това, което се случва, да е достатъчно и завършено в себе си, а в същото време да съдържа и всичко останало, което е само за теб като писател и не се излива в думите. Харесва ми как историята идва със своя ритъм, идва покрай една фраза, ситуация и ти съвместяваш всичко това в нея", разказа писателката. Тя обясни, че романът, който е искала да напише, всъщност е направен от различни разкази. "Затова ми беше толкова лесно в тази книга да поднеса историята през погледа на всеки един от тях и тя да продължи през някой друг", допълни още Радева. Писателката обясни, че в книгата има "галерия от различни картини": "Има жена, която претърпява домашно насилие. Има ситуация на развод. Героинята на Рая е изтъкана от болка и от травми, които идват още от детството. Има история за начина, по който ежедневието ни докарва почти до лудост и за това как отваряш вратата си вечер и искаш да се обърнеш и да избягаш. Има много ситуации, които обикновено не избухват в някакъв гняв, а героините ми по-скоро задържат в себе и дори по някакъв начин обръщат към себе си целия този гняв или просто бягат." Тодора Радева обясни също, че разказът "Едно добро начало", който дава и заглавието на сборника, е всъщност въпрос за възможното начало на болката в живота на героинята Рая. Приканена да разкаже откъде идват гласовете на нейните разкази и как се раждат историите в тях, Тодора Радева с усмивка сподели, че има щастливо детство и дори, след като прочита написаното, майка ѝ я пита дали има да сподели нещо, което тя не знае. "Всъщност аз не съм от писателите, които разказват свои собствени истории. Просто в живота ми няма толкова интересни истории. Освен това вярвам в казаното от Джанет Уинтърсън, че в литературата е важна автентичността", допълни тя. Авторката обясни, че разказите ѝ тръгват от някакви ситуации или думи, но те обикновено са разкази за това какво се случва вътре в самия човек. Затова определи и "Едно добро начало" като книга за това какво се случва във вътрешния ни свят. "Може би големият въпрос, който ме занимава, а занимава и всички нас, е за това как се разбираме с другите, доколко се познаваме и доколко можем да общуваме", каза още тя.
В разговор с редактора на книгата Биляна Курташева тя разказа за това как съвместява ролята на писател и на културен мениджър, защо предпочита формата на разказа и как се раждат част от текстовете в книгата, която определи като "книга за вътрешния ни свят". "В никакъв случай не се връзвайте на това заглавие "Едно добро начало". Това не е дебютна книга. Тодора Радева е добре познато име и присъствие в българската литература от 90-те години насам", заяви в началото на срещата редакторът на изданието Биляна Курташева и допълни, че "книгата има двойно дъно, има подхлъзване, както е в повечето от разказите". Курташева припомни също, че първата книга на Радева "Седем начина да увиеш сари около тялото" е от 2005 г., както и че авторката има много роли в съвременната българска литература. Освен писателка, тя е създател на фондация "Прочети София", прави литературния фестивал "Литературни срещи", в рамките на който в България гостува Олга Токарчук. Нейна е също така инициатива за така наречените "Скрити букви", които материализират под формата на пейки буквите от кирилицата, които не се срещат в латинската азбука и продължават да обикалят България и света. Радева е организатор и на "Литературните маршрути на София", които показват "невидимата София, литературните нишки, които свързват неочаквани части от града или неочаквани времена", допълни редакторката. На въпрос как съчетава толкова много роли и как успява да бъде едновременно писателка и литературен мениджър, Тодора Радева отговори, че след като това е първата ѝ книга след 18 години пауза, "очевидно писателката в мен губи позиции спрямо всички останали неща". "В моя път всъщност писането ме направи културен мениджър", допълни тя и разказа, че през 90-те години започва да публикува разкази в издания като "Литературен вестник" и "Капител". След като кандидатства по програма "Дебюти" на Национален фонд култура, минава курс по културен мениджмънт, а за премиерата на първата си книга, заедно с оформителката Мила Попнеделева-Генова, организират и изложба с шалове. "Сега, вече като основател на фондация "Прочети София", често обичам да казвам, че ние съчетаваме различни изкуства, но по някакъв начин това стартира още тогава с премиерата на книгата", поясни писателката. Тя допълни, че покрай наградата "Южна пролет", която тогава получава за дебют, посещава и литературен фестивал във Виена, където вижда пример за съчетаване на множество изкуства, който я вдъхновява да започне да се занимава с това след завръщането си. Тодора Радева обясни, че след успеха на първата си книга не е спряла да пише, но "на човек му се иска да направи нещо различно, например роман, макар че аз много харесвам разкази". Тя припомни и думите на Георги Господинов от открития разговор на "Аполония" предходния ден, когато той заяви, че срещата с други талантливи писатели смирява. "Така много дълго време пишех, но не публикувах. Парадоксално, събитията, които правя, доведоха и до втората книга, защото тя стана резултат, благодарение на един танцов спектакъл, който имах възможност да направя по свои текстове, след което решихме тези текстове да излязат и в книга." Биляна Курташева коментира, че в казаното от Тодора Радева е проблеснала "тази йерархия, на която като че ли робува литературата, а именно, че разказът трябва непременно да бъде път към романа". "Това не е непременно лошо, но съвсем не е задължително всеки автор на проза да живее под игото на бъдещия роман", заяви още тя и даде като пример Борхес, който до последно пише само разкази, които в основата си са "роман в миниатюр", както тя ги определи.Според Курташева жанрът на късия разказ е специален жанр, защото, от една страна, заради ограничения си обем, той е "нещо като опитно поле, като лаборатория на художествената проза, но от друга страна, в рамките на това опитно поле се раждат шедьоври". Тя допълни също, че в книгата на Радева има пунктиран скрит роман, тъй като има няколко разказа, които оформят гръбнака на книгата и се въртят около трима герои, които се намират в един особен любовен триъгълник. "Когато поставям герои в някакъв разказ, в главата си пиша романи за всеки един от тях. Аз разигравам за себе си миналото и бъдещето им. Харесва ми предизвикателството какво точно да подбереш от всичко, което мислиш за тези герои и ситуацията, в която попадаш. Кое е излишното? Как да очертаеш така, че това, което се случва, да е достатъчно и завършено в себе си, а в същото време да съдържа и всичко останало, което е само за теб като писател и не се излива в думите. Харесва ми как историята идва със своя ритъм, идва покрай една фраза, ситуация и ти съвместяваш всичко това в нея", разказа писателката. Тя обясни, че романът, който е искала да напише, всъщност е направен от различни разкази. "Затова ми беше толкова лесно в тази книга да поднеса историята през погледа на всеки един от тях и тя да продължи през някой друг", допълни още Радева. Писателката обясни, че в книгата има "галерия от различни картини": "Има жена, която претърпява домашно насилие. Има ситуация на развод. Героинята на Рая е изтъкана от болка и от травми, които идват още от детството. Има история за начина, по който ежедневието ни докарва почти до лудост и за това как отваряш вратата си вечер и искаш да се обърнеш и да избягаш. Има много ситуации, които обикновено не избухват в някакъв гняв, а героините ми по-скоро задържат в себе и дори по някакъв начин обръщат към себе си целия този гняв или просто бягат." Тодора Радева обясни също, че разказът "Едно добро начало", който дава и заглавието на сборника, е всъщност въпрос за възможното начало на болката в живота на героинята Рая. Приканена да разкаже откъде идват гласовете на нейните разкази и как се раждат историите в тях, Тодора Радева с усмивка сподели, че има щастливо детство и дори, след като прочита написаното, майка ѝ я пита дали има да сподели нещо, което тя не знае. "Всъщност аз не съм от писателите, които разказват свои собствени истории. Просто в живота ми няма толкова интересни истории. Освен това вярвам в казаното от Джанет Уинтърсън, че в литературата е важна автентичността", допълни тя. Авторката обясни, че разказите ѝ тръгват от някакви ситуации или думи, но те обикновено са разкази за това какво се случва вътре в самия човек. Затова определи и "Едно добро начало" като книга за това какво се случва във вътрешния ни свят. "Може би големият въпрос, който ме занимава, а занимава и всички нас, е за това как се разбираме с другите, доколко се познаваме и доколко можем да общуваме", каза още тя.
Rush се събират и планират турне пет години след смъртта на барабаниста Нийл Пиърт
Пет години след като влиятелният им барабанист и текстописец Нийл Пиърт почина, канадската група Rush обяви, че се събира отново...
Синди Лопър ще изнесе поредица от концерти в Лас Вегас
Певицата Синди Лопър оповести, че ще изнесе поредица от концерти в Лас Вегас, предаде ЮПИ. Изпълнителката на хита Girls Just...
С изложба на чанти, детски пленер и света литургия в Брезник отбелязват духовния празник на града - Петковден
В Брезник предстои да бъде отбелязан духовният празник на града - 14 октомври (Петковден), съобщиха от Общината. Програмата се организира...
Една от основните причини да използваме мобилни телефони е свързана с нашата работа, заяви нобеловият лауреат Джон Кларк
Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис спечелиха Нобеловата награда за физика за изследвания върху на пръв поглед неясното квантово...
Над 500 ще бъдат участниците във фестивала "Някога... Когато хлябът имаше душа" в село Генерал Тодоров
Над 500 души от цялата страна ще участват в националния фестивал "Някога... Когато хлябът имаше душа", който се провежда в...
Нов документален филм за Ози Озбърн проследява последната част от живота на Принца на мрака
Пълнометражният документален филм, отразяващ последните години от живота на Ози Озбърн, е „портрет на човек, който отказва да се предаде“,...