Тя посочи, че много рядко се случва да оценим наследството, което имаме от този период, в неговата пълноценност, в неговата комплексност - да гледаме и художествените качества, да оценим и приноса. "Обикновено има един скептицизъм, който съпровожда изкуството от този период. И е хубаво, когато го гледаме, да си дадем сметка, че всъщност това не е просто един фиксиран момент във време, а това са няколко прехода, които са събрани тук в тази изложба", каза Куюмджиева. Уточни, че първият период е преходът от края на 50-те и началото на 60-те години, когато героите в изложбата излизат на сцената и са натоварени със сложната задача да реализират промяна в българското изкуство, да изберат начина, по който тази промяна да се случи, да изберат средства за тази промяна и да се заявят. Според нея това е важен момент и тяхната отговорност е била много голяма. "50 години по-късно мисля, че вече сме узрели да прекрачим и да направим този преход и да осъзнаем наследството на 70-те години като ценност, като нещо важно и като нещо, което си струва да съхраним, да изучим, да проучим, да опознаем, преди да сме го отрекли или преди да сме го унищожили", добави тя.
Пред БТА кураторът посочи, че това е само една част от колекцията на библиотеката. "Но тук селекцията представя работата на тези автори в Пловдив. И разказва една история за връзките помежду им, за връзката им с града, за влиянията, за учителите, за това, което ги е формирало".
Тя отбеляза, че работата по изложбата е продължила около година. "Трудоемко е и се изисква екип. Аз съм много доволна, че първо екипът на библиотеката откликна, за да работим заедно по този проект. И всъщност проектът е на самата библиотека, с подкрепата на Община Пловдив. След това съм доволна, че студио "Пункт"и Красимир Ставрев се отзоваха и заедно с Никол Дечева, която е мой дизайнер от София, направихме екип, който да промени средата в галерията", каза кураторът, добавяйки, че за нея е било важно да се създаде една цялостна инсталация и контекст, в който да се покажат творбите.
"Настоящата изложба е много повече от просто една изложба. Всъщност настоящата изложба е явното проявление на това, което община Пловдив трябва да прави, а именно да оказва необходимия респект и уважение към големите си творци, които са направили така, че наистина да бетонират имиджа на Пловдив като град на художниците", каза заместник-кметът по "Култура, археология и туризъм" Пламен Панов. Отбеляза, че изложбата е проявление на политиката, която се води вече година по отношение на кураторските проекти. "Сблъсъкът на идеи на различни творци, които могат да родят накрая един изключителен културен продукт, какъвто е тази изложба", каза той.
Панов коментира, че на територията на града има редица сграфита, които са на частни сгради, които обаче законът не пази по никакъв начин. "Идеята и желанието ни е да започнем да налагаме нещо, което да бъде пример и което да тръгне от Пловдив и да се репликира в другите градове", каза той и припомни спасяването на сграфито на Георги Божилов – Слона в началото на Стария град, което е било пред разруха, както и отделените средства за запазването на различни мозайки в града. "Монументалистите са оставили едно изключително наследство на Пловдив. С тази изложба ние отново го подчертаваме, отдаваме чест на тези хора и даваме много силна заявка, че това, което Пловдив ще прави, е именно да продължи да го опазва ефективно, адекватно и да бъде пример за другите градове", каза Панов.
"Това за нас беше едно добро предизвикателство, подадено от Светлана Куюмджиева. С удоволствие го приехме, защото се чувстваме длъжници. Длъжници на тези големи пет, които са тук зад нас. И бяхме длъжни това да го направим може би и доста по-рано", каза директорът на Народна библиотека „Иван Вазов“ Димитър Минев. Той подчерта, че творбите на втория етаж от галерията не са показвани досега, а са били единствено в архива на библиотеката. "Основната функция на библиотеката е да съхранява и предава памет за поколенията. Точно това се опитваме да направим и с тази изложба", каза Минев.
Художникът Петър Пиронков, син на напусналия ни по-рано тази година творец Енчо Пиронков, каза пред БТА, че след бохемските години между петимата автори е имало едно своеобразно съревнование. "Съревнование, от което спечели нацията, защото ние имаме образци. И тези автори са оставили образци, които са в каталозите за монументално изкуствоство не само на България, но и в световен мащаб", коментира той.
По думите му той е предоставил за участие в изложбата общо седем картини и проекта на неговия баща и на големия монументалист Йоан Левиев. "На Йоан Левиев предоставих проект от три части за Пловдивския панаир, който е изпълнен около 64-та година. На баща ми един голям гoблен, който мисля, че ще бъде черешката на тортата в експозицията, защото това е гoблен, който е правен около 72-ра година, като е изпълнен от майка ми по негов проект и е трябвало да бъде за Партийния дом", каза Пиронков и уточни, че размерът му е 1,90 на 2,40 м и е уникално монументално произведение, което никой не е виждал до този момент, тъй като е част от личната му колекция.
Той подчерта, че това е наистина една много интересна експозиция, свързана с града и с пластичното наследство, оставено от "великолепните", голяма част от което за огромно негово съжаление не е запазено. "Апелирам към управата и към културното общество на всеки един град в България да съхранява произведенията си на изкуството, защото те са вечни. И те ще покажат на идните поколения с каква проблематика и в какво изкуство са живели техните деди", каза той.
Изложбата "Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града" показва произведения на Георги Божилов – Слона (1935 – 2001), Димитър Киров (1935 – 2008), Йоан Левиев (1934 – 1994), Енчо Пиронков (1932 – 2025), Христо Стефанов (1931 – 2013).
Експозицията включва и произведения на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописеца Михаил Лютов и скулптора Иван Топалов, както и на техния професор в Художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и оригинална рисунка на Ренато Гутузо – един от важните модели в тяхното изкуство.
Творбите в изложбата са от колекциите на Народна библиотека "Иван Вазов" – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена галерия "Христо Цокев" – Габрово, Художествена галерия "Димитър Добрович" – Сливен, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия "Никола Маринов" – Търговище, "Дом на изкуствата" – Смолян и частни колекции.
Както писа БТА, развитието на монументалните изкуства следва променящите се архитектурни концепции и за дълъг период от време основната им роля е да бъдат "декорация" към архитектурата и да не напускат предварително зададените им граници. През 60-те години "пловдивската група" разбива тази монотонност и започва да търси по-сложни решения.
Изложбата "Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града" се осъществява от Народна библиотека "Иван Вазов" с финансовата подкрепа на Община Пловдив след спечелен конкурс за избор на куратор и концепция за организиране на изложба в галерия "Капана" към ГХГ – Пловдив с фокус "Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка следа в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив“.