Това лято България е от „хладната" страна на струйното течение и затова нямаме екстремни температури, каза проф. Емил Гачев от БАН

Това лято България е от „хладната“ страна на струйното течение и затова нямаме екстремно високи температури, каза за БТА проф. Емил Гачев, ръководител на секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН). Той обясни и защо в Западна Европа периодите с горещо време са толкова дълги.
„От май досега Западна Европа посрещна четири горещи вълни. В Испания и Франция бяха измерени температури над 40 градуса, а в Англия – над 35 градуса. Това са необичайни стойности, а най-куриозното е, че в Южна Англия и част от Уелс за първи път в историята на климатичните наблюдения регистрираха месец юли без валежи“, коментира проф. Гачев. Според него това променя дори ландшафта. Свикнали сме да виждаме зелени, тучни поляни в Англия, които сега пожълтяха така, както се случва през август в България, добави той и припомни, че това не е първото горещо лято в Европа. През 2019 и 2022 година например бяха отчетени температурни рекорди, някои от които сега не бяха подобрени.
Тревожното обаче е увеличаването на честотата на горещите вълни, както и по-голямата им продължителност. Това, което изтощава повече човешкия организъм, е не само един ден с 40 градуса и след това нормални стойности, а няколко дни с примерно 39 градуса, смята проф. Гачев.
Един от най-големите здравни рискове идва от зачестяващите тропически нощи – това са нощите, при които температурата не пада под 20 градуса. Разковничето за цялото това затопляне е в Арктика, където тази пролет имаше рекордно малък обхват на арктическите ледове. През март ледената шапка достига своя максимум с временни ледове, но през последните години обхватът на тези ледове намалява. Това променя поглъщането и отразяването на слънчевата радиация, вследствие на което Северният ледовит океан се затопля, коментира проф. Гачев.
Докато по света се отчита повишение на средната температура с 1,4 градуса спрямо прединдустриалната епоха, повишението в Арктическия океан е 3,3 градуса. Затоплянето на Арктическия океан намалява температурния градиент между Арктика и тропиците, а Европа страда от това, защото се намира точно между полярната и тропическата зона, обясни той. Градиентът е важен, защото определя поведението на т.нар. струйно течение – това е въздушен поток на височина около 10–12 километра. Това са ветрове, които заради въртенето на Земята винаги са от запад на изток.
Когато градиентът е голям, течението се „изправя“ и циклоните са по-бързи. Ако градиентът е по-малък, течението отслабва и лъкатуши, а в гънките навлиза горещ въздух от Африка, който навремето достигаше само до Испания, а сега стига до Франция и дори до Англия, каза проф. Гачев. Този горещ и сух въздух може да се застои по две седмици и затова в Западна Европа има горещи вълни.
Ако меандърът е насочен на юг, тогава оттам преминава студен и влажен въздух. Получава се „петнист“ характер на времето, който създава екстремни ситуации в двете посоки. В България през юни и юли бяхме от „хладната“ страна на тези завои, меандри, образно казано, на струйното течение и затова нямахме екстремни температури, обясни проф. Гачев.
Според прогнозите температурите в България през август ще са над нормата, но не много над нея.  Жълт код за горещо време бе обявен днес в 22 области на България. През юли температурите у нас бяха около нормата, ако сравняваме с периода 1991–2020 година, каза специалистът.
Тревожно е, че река Дунав е с рекордно ниско ниво в България, като причината за това е сушата в Централна Европа, където е водосборният басейн. Времето у нас реално влияе съвсем слабо на нивото на река Дунав.
Заради сушата в Централна Европа парадоксално дори увеличеното топене на ледниците в Арктика не успя да помогне за по-добро ниво на реката през летните месеци, обобщи ръководителят на секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН проф. Емил Гачев.