Този брой на списание ЛИК много силно дава сигнал, че е време и в България да се създаде джаз асоциация, каза Мирослава Кацарова

Този брой на списание ЛИК много силно дава сигнал, че е време и в България да се създаде джаз асоциация, казва Мирослава Кацарова, организатор на джаз феста в Пловдив по повод новия брой на изданието на БТА, посветено на джаз музиката и джаз фестивалите у нас. Той беше представен днес в националните пресклубове на БТА в България и чужбина.
Повод за думите на Кацарова са уводните слова на генералния директор на БТА Кирил Вълчев в броя. „Те са свързани с опита той да изкаже по един много деликатен начин необходимостта да се създаде връзка и общност между джаз фестивалите в България, тъй че да действат и да се да се синхронизират, да действат дружелюбно и братски“, смята Кацарова.
По думите ѝ джазът в България е съществувал въпреки всичко: „Като погледнем назад във времето, чисто исторически, джазът се е появявал в различни етапи от развитието и социокултурната ни среда, независимо от забрани и опити да бъде издърпан встрани от властващите по време на комунизма. Въпреки това, той си е пробивал път. За мен джазът е огромна традиция, която през годините се превръща в еманация на свободата и на този копнеж към демокрацията, особено за тези 40 години, в които комунизмът се е опитвал някак си да обгърне в мъгла и мрак тези прогресивни форми на изразяване за артисти и хора на културата. Въпреки това, тогава се появяват едни от най интересните джаз формации. Става дума за едни от най качествените джаз групи в Пловдив, Русе и София“.
Като пример Мирослава Кацарова споменава името на Теодосий Спасов, когато през осемдесетте години е част от „Джаз линия“: „Той беше заедно с Йълдъз Ибрахимова, „Бели зелени, червени“, Веселин Николов, известен с прозвището Весо Червения. Това е наистина много важен артист, създател на „Бели, зелени, червени“ и в същото време огромен музикант. Тук трябва да спомена и Милчо Левиев, като става въпрос за Пловдив, защото той наистина започва именно в Пловдив – с тази сериозна тенденция на връзката между класическите джаз идиоми и българския фолклор – нещо, на което сме свидетели да се развива и днес“.
„Днес джазът има своето различно лице, тъй като е многолика и многостранна музика. Не може да бъде обобщен. Сещам за думите на Луис Армстронг, който казва, че ако попитате какво е джаз и суинг,  никой няма да разбере. Това е нещо, което или се усеща и се чувства, или просто с времето трябва да се научиш да го цениш, ако все още не си“, коментира Кацарова.
По думите ѝ джаз фестивалите в България имат за цел да разпространят джаз културата и в България и изобщо: „Защото тя е символ на свободата, но през последните три десетилетия, лично за мен, джазът се превърна и във символ на добрия музикален вкус, и изобщо на добрия вкус към живота. Даже ще стигна по далеч и ще кажа, че става дума за добрия вкус и изобщо в етически план, не само в естетически. И съм убедена, че хората, които слушат тази музика, избрали са за саундтрак на своя живот, това са хора, които действат по волята на сериозна ценностна и морална система, и са хора, изпълнени с добродетели, хора, които развиват тази своя страна в себе си изобщо наоколо. Тъй че джазът е важна култура, защото, в крайна сметка, тя не е просто представител на един музикален жанр. Тя се превръща в начин на живот, във философия, в отношение към живота, към хората. За мен джазът е хуманизъм“. 
„Списание ЛИК е моето култово списание от младежките ми години. Израснала съм с това списание. Моето поколение бе свързано с него и с информацията, която черпехме с пълни шепи и което всъщност ни даваше възможност да погледнем извън Желязната завеса по време на комунизма. Тогава, 80-те години, имаше и доста статии, свързани с джаза и с тази култура. Сега е голямо удоволствие за мен да държа в ръцете си списание, което е плод на огромен труд от колеги, които са си направили труда да направят тази карта на фестивалите в България, която е много достоверна. Второто нещо е, че има материали, които наистина са много мащабни. Самият факт, че са публикувани и фрагменти от архивите на БТА, свързани с джаз фестивалите и джаз живота, който е бил една паралелна реалност на изкуството и на музиката в онези времена, е много важен акт. Другото, което харесвам, е материалът на професор Клер Леви, която прави много мащабен поглед върху развитието и историята на българския джаз и думите, които са публикувани“, каза още Мирослава Кацарова.
/ДД