Традицията на абитуриентските балове датира от десетилетия в много държави и представлява своеобразен празник, но и инициация за прехода между юношеството и навлизането в света на възрастните. През последните години все по-популярно става разделянето на поколенията и коментирането на разликите между тях - тихо поколение, бейби бумъри, поколение Х, милениали, поколение Z, поколение Алфа, каза за БТА психологът проф. д-р Маргарита Бакрачева, попитана как сегашните зрелостници празнуват своите абитуриентски балове и как това е ставало преди години.
Какво се е запазило и какво се е променило
От гледна точка на подготовката за живота и изборите, които зрелостниците правят, най-общата линия, която може да се проследи, е пресечната точка между непреходното, а именно възрастовият преход и света, в който живеем. Доколкото периодът на юношество има за основна цел правенето на лични избори за живота и намирането на място в света, ориентирането към бъдеща професия, днес това става в значително по-непредвидим и непредсказуем свят на несигурност, който илюзорно и реално отваря всички възможности пред младите хора - да изберат накъде да продължат. В условията на несигурност и динамични промени - както от икономическа и социална гледна точка, така и от гледна точка на технологичните промени, този избор става все по-затруднен и фокусът се поставя върху гъвкавостта, компетентностите и непрекъснатото развитие за разлика от стабилното установяване преди десетилетия, обясни проф. Бакрачева.
По думите й теорията на Джефри Арне за възникващата зрялост е индикативна в това отношение, акцентирайки върху удължения период за правенето на стабилни избори до 29-ата година. „Светът поставя младите хора, а и техните родители, в по-висока тревожност, която провокира и по-засилено ориентиране към копинг стратегии и търсене на това какво може да поддържа и възстанови вътрешния баланс. Младите хора са „между“ акцента какво да направя днес, което е възможно и ми носи сигурност, и дългосрочните планове, които са налице, но са свързани с предизвикателства, безкрайни възможности, но и с натиск. Зрелостниците, от една страна, са изправени пред усещането за свобода на избора и приключване на един период на следване на нормите, но, от друга страна, пред свободата на целия избор“, каза психологът.
Отбелязването на завършването е процес на подготовка, който не подминава никого
Скорошни статистики отново обръщат внимание на големия брой неучещи и неработещи младежи до 29 години. Голям дял са и тези, които променят първоначалното си решение за обучение, както и търсенето на по-желани условия на работа и живот, каза проф. Маргарита Бакречева.
Според нея в тази посока подготовката за бала и събитията, свързани с него, отразяват общите промени и тенденции не само у нас - сбогуването и празнуването и преходът към семейно отбелязване на завършването са още от втората половина на 20-и век. Родителите се намират не по-малко в пресата на подготовката за събитието, организирането на празнуването на зрелостниците, събирането на широкото семейство. С тенденцията за сравнение с другите, която винаги остава в по-висока или по-ниска степен, характеристика на поведението, са изборите, съответно и разходите, свързани с това. Показността, която ежегодно се коментира; тенденцията, която се отбелязва на места, за благотворителни каузи, които обединяват групи младежи; както и индивидуалното решение да не се празнува са въпрос на избор. Независимо от това, отбелязването на завършването е процес на подготовка, не само на реализация, който не подминава никого, е мнението на психолога.
На много места семейното отбелязване е това, което е специфично и за нашата страна, празник не само за децата, но и за цялото семейство, което може да се разглежда и в линията на демонстрация, отново като част от специфичния натиск. Възможност за изпъкване с екстравагантност или нетрадиционност. Медиите отразяват модните тенденции и избора на цялостен стайлинг и очертават тенденциите за годините, поясни проф. Бакрачева.
Тя постави и въпроса какво оставя това след себе си. „Една вечер с евентуално продължение и пътуване или нещо повече? Би било добре да може да се отговори еднозначно, доколко процесът може да се разглежда в призмата на самоорганизирането, комуникацията, планирането като част от етапа на порастване или е по-скоро доминиран от моделите, налагани в различните формати, които младежите наблюдават и които оформят разбирането им за приемливо и желано. Независимо дали подкрепят пластичните корекции и помпозността, или бягат от тях, зрелостниците оформят своя възглед в рамките на всичко, което наблюдават, и което, дори ако се стесни рамката само до риалититата, е показваният стандарт. Глобалният свят на информация е рамката, огледалото, в което се оглеждаме, за да определим къде сме, по-близо или по-далеч до „успешните“ модели, какво харесваме. Намирането на уникалното, при същевременно намиране на място в универсалните трендове, е трудна задача“, коментира психологът.
Икономическият фактор също е важен за празнуването на абитуриентските балове
Икономическият фактор прави продължаването на празнуването, пътуване за ден, два или повече, и в своеобразна ниша за бизнеса, а същевременно е популярно като част от споделянето на пространство с тези, с които си прекарал години, но вероятно все по-рядко ще срещаш, каза проф. Маргарита Бакрачева. Тя добави, че комуникацията е много важна част и именно в общуването е специфичното търсене и намиране на себе си. Емоциите, които съвременните младежи все по-свободно споделят, са източник на позитиви и негативи, в зависимост от това кой как е приет. Трудно могат да се сложат под един знаменател всички - не говорим само за поколения, а за локални разлики - всяко училище, всеки клас има своя специфика, която внася нещо свое, индивидуалното в универсалното, отбеляза проф. Бакрачева.
По думите й повдигането на завесата е това, което може да хвърли повече яснота кой и как се справя с пресата на живота. „Много е лесно да се заклейми показността, коментираните през годините подаръци като пластични операции, моделът, в който са отраснали и живеят и родителите, техните послания и фактът, че самите те са в мейнстрийма на всичко, което се случва наоколо. Връщайки се към компетентностите, може да се каже, че планирането и организирането на бала е нещо, което може да има реален житейски смисъл, но остава въпросът дали това достатъчно се подкрепя и популяризира, или се запазва доминиращата рамка на това какво трябва и какво се очаква. Организацията на събитието поставя и младите хора, но и родителите им, в необходимостта да отговорят на модела, независимо какво им коства това. Именно, повдигайки завесата на различни индивидуални модели, може да се разкрият реалните преживявания, скрити и забулени зад лустрото и броенето от 1 до 12“, каза проф. д-р Маргарита Бакрачева.