Традициите и обичаите от миналото са живи в ловешкото село Йоглав

В ловешкото село Йоглав стари и млади съхраняват традициите и обичаите, като живеят сред песни и сговор. Заедно отбелязват всички празници. Младите показват новото, съвременното, а старите ги връщат към корените им и разказват за българските нрави и обичаи, предават опита, получен от предците им.
С вълнение върви и подготовката за Възкресение Христово. Митка Димова отвори своя дом за приятелите си от фолклорна група „Югла“, за да покаже на тях и на техните деца и внуци как се боядисват яйца с естествени багрила – методи, които е научила от своята свекърва. Пази котлето, в което тя е варила яйцата на печката на дърва. Използвала е само естествени багрила. Вече повече от половин век традицията в семейството се е запазила.
„Добре дошли на всички приятели от вокална група „Югла“ в дома на Митка и Атанас Димови. 53 години живея тук, 49 години плътно до свекър и свекърва. Тя ме е учила. Боядисваше яйцата в четвъртък, когато изгряваше слънцето. Повечето ги обагряше с лучени люспи. Ставаше сутринта рано, измиваше се, нагласяше се и слагаше яйцата да се варят. За да не цапат, слагаше мъничко оцет или зелева чорба във водата. В петък срещу събота замесваше козунака, издояваше мляко, правеше краваи, питка. Когато имаше много овце на Великден или Гергьовден, изпращаше някое дете да занесе боядисани яйца, кравай и парче козунак на овчаря“, разказва баба Митка Димова.
Други начини за боядисване на яйцата са със спанак, коприва, орехови листа, риган и червено цвекло. Най-важното е да са от домашни кокошки, защото са по-здрави и по-вкусни. Домашно е и месото. А който може, меси и козунак. Все по-малко жени от селото се захващат с тази трудна работа, но разчитат на вече усвоилите кулинарните тънкости по-млади дъщери, снахи, дори и синове.
Гинка Дръндарова има опит в правенето на козунаци. „Необходимите продукти са мая, прясно мляко, малко захар и яйце. Замесва се. Трябва да е много топло тестото и да не е много твърдо. Оставя се да втаса, после пак се замесва втори път. Прави се на плитки, кръгла питка, плетеница. Пак втасва, намазва се яйце отгоре, може да се поръси и с ядки и се изпича“, издава тайната на вкусния козунак Дръндарова. Тази година ще го осъвремени, като ще използва форми за мъфини.
„Имам спомен от моята майка. Събираха се съседките, три-четири жени, по едно и също време да месят козунаците. Зареждаха тавите в пещта. Децата играехме на улицата, тичахме, гонихме се. Първата най-малка кръгла тавичка й казваха „предпещник“. От тази тавичка докато е още гореща, чупихме по едно голямо парче и хукваме да играем, после пак се връщахме за още. Спомените са невероятни“, връща се към миналото Лиляна Петрова.
В приготовленията за празника не бива да се подценява и ролята на мъжете. За нея разказва Георги Линджов. По думите му важно е да не пречат на жените, да се грижат за дървата в печката, за да се сварят яйцата и да се опече месото. „Мъжете ще изстудят ракията, ще проверят виното, като се седне на масата да е сладко. Мъжът е повече като контрол. Ролята на мъжете е да има сговор и обич в семейството“, казва дядо Георги.
Той се грижи едно от боядисаните яйца да се поднесе на иконата на Света Богородица. Друго да се зарови в градината под плододаващо дърво. На следващия Великден по вътрешността на яйцето се проверява каква ще бъде годината – плодородна или суха. 
Всички тези традиции и обичаи се предават на по-младите, но и оживяват селото, защото често различните поколения се събират заедно, за да отбележат празника, да поговорят за българското, за корените, за човешките ценности.
„Цялата фолклорна група сме много отдавна тук. В читалището работим самодейци, пеем, пазим ритуалите, предаваме ги на младите, стараем се да работим с децата и доста от старите традиции и ритуали на Йоглав сме ги възстановили. Смятам, че, ако във всяка къща родителите, бабите, дядовците се постараят да помагат в това предаване на традициите, всеки да предаде на детето си това, което се прави в семейството, децата ще наследят много от традициите и обичаите на българите. Да запазиш българските традиции е важно за всички нас, защото така ще запазим българското, така ще бъдем българи, така ще я има България“, счита Еленка Щерева, секретар на Народно читалище „Пробуда – 1926 г.“ в село Йоглав.
Всеки празник в село Йоглав преминава с песен и богата трапеза. Така завърши и гостуването в дома на семейство Димови, които вече половин век живеят в обич и сговор, стъпили здраво на традициите и християнските ценности.