Традициите са жива сила, които ни учат на уважение към корените, казва създателят на документалния филм „Хъдреллез – духът на пролетта“

Традициите са жива сила, които ни учат на хармония с природата, уважение към корените и смелост да бъдем себе си. Това е посланието на документалния филм „Хъдреллез – духът на пролетта“, чиято премиера е тази вечер в залата на Народно читалище "Нов живот-1948" в кубратското село Мъдрево. Филмът е посветен на традиционния алиански празник Хъдреллез – денят на светците Хъзър и Илияз и представя празника като символ на обновлението, плодородието и благословията на природата, каза в интервю за БТА създателят на филма Сезер Сами.
„Първоначално нямах идея да правя документален филм. През пролетта на 2017 г. пътувах към село Мъдрево с лаптоп и фотоапарат, без конкретен план. Тогава се провеждаше Хъдреллез - празник, който съвпада с Гергьовден и носи със себе си уникална символика и магия. Реших да го заснема – за себе си, за роднините и за селото. Срещнах Камбер Гочев – Камбо, който е част от организацията на празника и носи богатството на алианските традиции“, разказа Сезер Сами. По думите му най-силно го е впечатлила носталгията в песните, които чува – те събуждат детските му спомени. „За мен добрият артист е този, който улавя мигове, които ни връщат към забравени усещания – като аромата на пролетните цветя. A може и да греша. Позволено ми е. След седем години един от участниците ме попита какво стана с материала, и тогава реших да го доразвия. Сега, с повече опит в монтажа, създадох филм, който разказва историята на алианските обичаи и ритуали, предназначен за всички, които искат да опознаят и съхранят това културно наследство“, обясни създателят на продукцията.
Тази лента е свидетелство за традиция, която се предава от поколение на поколение
Тази лента е свидетелство за традиция, която се предава от поколение на поколение. Мисълта, че може би съм заснел последния такъв празник, ме натъжава. Едва ли в бъдеще ще имам възможност отново да чуя тези песни на живо, каза Сезер Сами. Той отбеляза, че няма желание зрителите да очакват нещо конкретно от филма, защото смята, че очакването често носи тревожност и страх да не изгубиш времето си. „За мен очакването е начин да се подсигуриш предварително, а това ограничава свободата да се потопиш в момента“, добави Сами. Той разказа, че филмът е запечатал хора, които в конкретния миг са лишени от мисълта за бъдещето. По думите му зрителите ще видят баби и роднини, които се забавляват по един детски, искрен начин – тук и сега. „В този момент има нещо освобождаващо, макар и за кратко – усещането, че времето спира, докато аз бързах да заснема всеки миг, без да изпускам нищо“, посочи създателят на филма.
Идеята е филмът да достигне до широка аудитория
Целта ми е филмът да достигне до широка аудитория чрез фестивали, онлайн платформи и местни прожекции, за да вдъхнови повече хора да опознаят и ценят културното богатство, посочи Сезер Сами. Той разказа, че реализирането на идеята е било голямо предизвикателство, тъй като не е разполагал с професионална техника. „Работех с това, което имах – един лаптоп, който работеше само включен на зарядно, фотоапарат, който снима видео, и аудио карта с кондензаторен микрофон. Любопитството и желанието обаче да заснема бяха по-силни от техническите ограничения“, обясни той. По думите му няма да забрави колко бавно е зареждал лаптопът и колко внимателно е трябвало да планира всеки кадър. „Като родом от този край, съм много привързан към мястото и хората, което ми помогна да спечеля доверието на общността и да пресъздам празника с уважение и автентичност. Аз сам режисирах, снимах и монтирах целия филм, което ми позволи да предам визията си без компромиси, въпреки трудностите“, подчерта създателят на лентата. 
Според него, ако можел да се върне назад във времето към един момент в снимането, който най-силно го е докоснал, би избрал този, в който бабите играят „Секме“. „Начинът, по който решаваха малките си конфликти – караха се, после се смееха и отново се разбираха – беше нещо много човешко и истинско. В тези мигове дори не гледах какво точно снимам, просто се наслаждавах на момента. Беше сладко и много трогателно“, каза Сезер Сами. 
Театърът и киното изразяват душата и културата на един народ
Моята история с театъра започна още в училище, а киното навлезе в живота ми благодарение на баща ми. Тези две форми на изкуство ме научиха колко силно могат да изразят душата и културата на един народ, обясни Сезер Сами, който е познат в музикалните среди като SEZY. Той е певец, актьор, музикален продуцент и композитор. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Носител е на множество награди, както в театралните, така и в музикалните среди. Той разказа, че театърът му е дал възможност да разбере в дълбочина човешката природа и начина, по който тя се проявява в различни обстоятелства, а филмът му е позволил да запечатва тези моменти и истории. 
По думите му пътят му по-скоро клони към филмите, въпреки че има повече опит в театъра. „Като дете с баща ми гледахме много филми заедно, един от които беше „Матрицата“. Този филм ми направи силно впечатление, особено темата за „да бъдеш или да не бъдеш“, която ме заинтригува дълбоко, макар и да не съм я осмислял напълно тогава“, отбеляза творецът. Той добави, че от малък е голям почитател на сръбското, турското и старобългарското кино. Сред режисьорите, които най-много го вдъхновяват, са Едгар Райт, Уес Андерсън, Джем Йълмаз, Шахан Гьокбакар, Емир Кустурица, както и Теди Москов, Никола Рударов и Николай Волев. Това, което смята, че го провокира, е силата на наратива и възможността да променя възгледи и разбирания. „Понякога не търся дълбоки послания, а просто обичам да се откъсвам и да се забавлявам с филмите – те са моят начин да избягам и да се потопя в различни светове“, каза Сезер Сами.
Според него всеки проект, по който е работил, му е бил интересен, но винаги е подхождал с мисълта за предизвикателството – дали може да създаде нещо, което работи и има своя функция. Той е на мнение, че особено това важи за музикалните проекти, тъй като композира и прави песни. „Всяка песен е различна от предишната, но по някакъв странен начин не е толкова различна, защото в живота въртим едни и същи теми, само гледните точки са различни. И това е прекрасното – намерението на човека да открие гледна точка, която работи за него. Това обаче не винаги е лесно“, каза Сезер Сами. Той подчерта, че в момента работи по музикален проект, но избягва да споделя подробности, защото по думите му често се случва да не го довърши, когато разказва предварително. „Вярвам, че предстоящите ми творби ще бъдат отражение на личното ми израстване и ще продължат да търсят нови форми и послания, които да докоснат хората“, допълни Сезер Сами.