Търговище има личност от национален мащаб, участник в Априлското въстание - Никола Симов-Куруто, каза уредникът в музея в града Николай Ставрев

Търговище има личност от национален мащаб, която участва в святото дело - Априлско въстание, и това е Никола Симов-Куруто, каза в националния пресклуб на БТА в Търговище Николай Ставрев, уредник в отдел “История на България 15-и -19-и век” в Регионалния исторически музей в града. Той участва в представянето на априлския брой на сп. ЛИК на БТА.
По думите му основния принос на Търговище е, че една от най-важните личности - участник в Ботевата чета - знаменосецът й Никола Симов-Куруто, е роден в Ески Джумая (днес Тръговище). Ботевата чета е част от Априлското въстание и целта й е да вдигне бунт във Врачанския регион. За съжаление, това не се осъществява по много причини. Но нашият съгражданин е един от участниците в това съзаклятие, начело с големия Христо Ботев, посочи Ставрев.
Интересен факт е, че дълги години – от 1876 до 1926 г. – Куруто остава почти непознат. Едва след публикация на журналиста Жеко Христакев се разбира, че именно той е бил знаменосец на четата. Тогава търговищенци узнават този факт, макар че много по-рано и Захари Стоянов пише за него, припомни Ставрев. 
Уредникът в музея посочи, че днес в града има две важни места, свързани с почитта към Никола Симов-Куруто. Първото е неговият паметник, който се намира в началото на квартал „Вароша". Паметникът е открит през 1963 г., първоначално е бил разположен на друго място, но през 1994 г. е преместен на сегашната си локация. Там всяка година, особено на 2 юни, се отдава почит към подвига му. 
Второто място е къщата музей „Никола Симов-Куруто“, която е част от местния музейния комплекс. Тя представлява възстановка на родния му дом, създадена през 1976 г. по повод 100-годишнината от Априлското въстание. В музея могат да се видят както битова експозиция, показваща скромния живот на семейството му, така и документална част. Най-ценният експонат е личната му кама – единствената запазена негова вещ.
“Всичко това показва, че нашият град има пълното право да се гордее с името на Никола Симов-Куруто – герой, отдал живота си за свободата на България”, бе категоричен Ставрев.
Той разказа още, че освен четата на Христо Ботев, по същото време – на 17 май 1876 г. – преминава и друга, значително по-малобройна чета, водена от Таньо Стоянов Куртев, родом от Сливен. Нейната цел е да премине през Североизточна България и да достигне Сливенския Балкан, където да подпомогне разгарянето на въстание. Четата бързо е разкрита и разгромена. Тя достига до местността Керчан баир, между поповските села Априлово и село Светлен, където е разбита. Въпреки това, част от четниците успяват да се спасят.
Двама от тях се отправят към Търговище, разказа историкът. Първоначално четата няма намерение да влиза в Търговище. По стечение на обстоятелствата един от четниците влиза в града и достига до махала Вароша, където се опитва да закупи храна от местен бакалин.  Помощникът на бакалина, обаче, се усъмнява в непознатия и уведомява османските власти, че в махалата има „комита“. Това води до напрежение – местен мюсюлманин, подбуден от ситуацията, събира група хора с намерение да нападнат християнската махала, вярвайки, че там се укриват въстаници, обясни историкът. 
“Тук идва парадоксалният момент: османските власти се намесват в защита на християнското население. Случаят достига до управителя на Дунавския вилает, който незабавно разпорежда изпращането на военна сила от Шумен - около 50 конници и 50 пехотинци – със задача да охраняват махалата. Издава се строга заповед нито един мюсюлманин да не доближава християнския квартал. В действията са включени и местните власти – каймакаминът, началникът на заптиетата и цялата администрация. Благодарение на тази намеса не се стига до насилие и, както свидетелстват източници от времето, „и косъм не пада от главата на нито един християнин“, обясни уредникът. Случаят е подробно описан, включително в писмо до вестник „Дунав“, в което местните християни изразяват благодарността си към властите.
Николай Ставрев обобщи, че на фона на трагичните събития в други части на България по време на османското владичество, в Търговище централната власт се намесва в защита на мирното население.