Три изложби присъстват в афиша на фестивала Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол тази година. Това са: „Жените и Международно триенале на сценичния плакат”, „Завръщането на Лоте Михайлова: Срамежливата интимност” и „Изложби на дипломираните от Национална художествена академия”. Експозициите бяха открити снощи в Художествената галерия на морския град и могат да бъдат посетени в рамките на фестивала, който ще продължи до 5 септември.
ИЗЛОЖБИ НА ДИПЛОМИРАНИТЕ
„Студентите, които се представят на изложбата в Созопол тази година, са дипломантите от бакалавърска и магистърска степен от Национална художествена академия (НХА) в София и Национална художествена академия, филиал Бургас. Те са от всички 18 специалности на академията”, каза пред БТА проф. Георги Янков, ректор на НХА. Той посочи, че за изложбата са избрани по 1-2 работи от специалност, защото пространството в галерията на морския град не позволява повече.
„Това е една представителна извадка от тазгодишните дипломни защити, които е важно да кажем, че за първа година излязоха извън територията на академията, извън ателиетата”, допълни Янков. Ректорът посочи, че те са били представени публично в открити пространства, частни галерии, пространства за изкуства, подобни на „Топлоцентрала” в София – общо на 14 места. „Това е продиктувано от нашето желание да покажем нивото, което завършват нашите магистри и бакалаври. И българската културна общественост, както и всички, които се интересуват от визуални изкуства, да видят как нашите възпитаници излизат подготвени”, допълни проф. Янков.
Освен класическите техники за визуално представяне – графика, скулптура, живопис, студентите от академията използват и традиционните, каквито са металът, керамиката и текстилът. „Имаме и специалности, които изучават фотография, както и дигитални изкуства. Въобще – цялата палитра. И всяка една специалност има много видове техники, които използва”, коментира ректорът.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛОТЕ МИХАЙЛОВА: СРАМЕЖЛИВАТА ИНТИМНОСТ
„Пътят на изложбата на Лоте Михайлова започна от Германия, където живее нейният син. Той ни предостави възможност да имаме достъп до част от нейния архив, който е много богат, много интересен. И ние направихме селекцията – първо беше показана в Софийската градска художествена галерия, сега гостува на „Аполония” в Созопол”, каза пред БТА кураторката Еми Барух.
Лоте Михайлова е родена през ноември 1925 г. в семейството на германец и българка. След като завършва гимназиалното си образование, започва да работи като фотограф във фотоотдела на Столична община. Междувременно завършва курсове по филмова и фототехника, както и по научна фотография. Работи в „Българска кинематография“, в Студия за игрални филми „Бояна“. Била е фотограф и фоторедактор на редакция „Художествена фотография“ в отдел „Интерфото“ на агенция „София прес“.
Творчеството на Михайлова е отличавано с 44 награди от национални и международни фотоизложби. През 1964 г. на Международния филмов фестивал в Карлови Вари Лоте получава Голямата награда за филмова фотография и Първа награда за филмова рекламна фотография. В края на 90-те години се установява в Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014 г.
Пред БТА Еми Барух каза, че, за нейна голяма изненада, към изложбата „Срамежливата интимност” проявяват интерес младите хора, които са от поколението, което не познава времето, в което е творила Лоте Михайлова и са на възраст, на която биха могли да й бъдат внуци.
„Те припознаха тази естетика и това спокойствие, което внушават нейните фотографии. Нещо, което липсва, което контрастира с диващината на живота, в който живеем извън изложбената зала. И реакцията, която ние наблюдавахме след откриването на тази изложба, откровено казано, за мен беше изключително приятна изненада”, подчерта кураторката. Тя разказа, че това е десетата година, в която фестивалът „Фотофабрика” организира изложби – на световни имена, на магнум фотографи. „И аз не очаквах, че Лоте Михайлова от 50-те години на миналия век ще бъде посрещната толкова топло”, коментира Барух.
По думите на Еми Барух, синът на Лоте Михайлова е готов да предостави на българска институция архива на майка си, „който е безценен”. „Темата е дълга, защото българските институции не проявяват интерес, загриженост, мисъл и концепция как ние да пазим нашето минало”, каза кураторката. „От нашия опит на „Фотофабрика” – опит, в който трупаме подаръци за българските институции, някак те пристигат, но за да се срещнат с публиката, трябва още един посредник – това е Министерство на културата, това е Столична община, това са локални, национални институции, които би трябвало да се загрижат за нашето визуално минало”, посочи Барух.
ЖЕНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА СЦЕНИЧНИЯ ПЛАКАТ
Международното триенале на сценичния плакат е създадено през 1994 г. В изложбата, специално селектирана за програмата на „Аполония”, са представени плакати на всички носителки на награди и на някои знакови фигури, участвали при определянето на тези награди. В експозицията са включени 22 съвременни български и световни плакатистки.
„Тази изключително интересна изложба, която в момента показваме на „Аполония”, е събрана от всички 30 години на Международното триенале на сценичния плакат. Миналата година се състоя 10-ото Международно триенале, което беше юбилейно, каза пред БТА художникът Божидар Йонов.
„В момента правим един поклон пред нашите колежки-художници, които работят изключително добре в тази посока. Благодарение на тях в поредните 10 Международни триеналета, винаги сме имали лауреати от женския състав на нашето съсловие художници, свързани с изкуството плакат. Затова решихме, че е много хубаво да направим един реверанс към дамите – изключителните, талантливи дами в областта на плаката, за да покажем тази колекцията, която смятам, че е на добро място в откритото пространство на „Аполония”, а именно галерията, където е това събитие”, коментира художникът. Допълни, че смята, че мястото на плаката все пак е в екстериора, така че естествено идва решението и изложбата да бъде показана отвън. „Смятам, че тя стана много добре - в това изключително, прекрасно пространство, свързано с откриването на „Аполония”, посочи художникът изложените в двора на Художествената галерия в Созопол плакати.
„Мотото на изложбата е „Красивите лица на плаката” и визира всички онези талантливи жени, които са участвали като членове в международните журита през последните 30 години, както и авторките, които са печелили награди. Като направихме една ретроспекция, стана ясно, че няма издание на триеналето, в което да няма наградени жени”, коментира Албена Спасова. По думите й форумът е успял да събере както цвета на световния плакат - в изложбата участват и плакатистки като Пола Шер, САЩ, Розмари Тиси от Швейцария, Гите Кат, Дания, представителки на полската плакатна школа, така и едни от най-талантливите и ярки съвременни български плакатистки.
„Тази изложба, освен наградените плакати, всъщност показва историята на плаката през последните 30 години именно в този контекст. Много сме радостни, защото показа, че има много голям интерес към този тип колекция”, каза Спасова. Допълни, че всички участнички са приели да да изпратят свои нови плакати. „Изложбата по време на „Аполония” с по един плакат на всяка една от тях е началото. Продължаваме по-нататък с големи проекти, с големи плакати. Защото наистина става въпрос за едни от най-влиятелните и интересни майсторки на плаката в света”, смята кураторката.
Допълва, че, разглеждайки изложбата, човек може да проследи колко пъстър, многолик и различен като естетически възгледи може да бъде плакатът, както и колко добре българската плакатна школа се вписва в контекста на световния плакат.
С три плаката в изложбата в Созопол се включва Люба Томова - носителка на голямата награда в последното издание на триеналето.
„Плакатите, да ги наричаме постери, защото не са работени с режисьор и екип, а са чисто авторски. Те са по-скоро социални даже. Темите са от ежедневието, от бита, от всичко, което в момента ни заобикаля”, коментира творчеството си пред БТА Люба Томова. На въпроса какво я провокира да създаде плакатите, показани в морския град, Томова заяви, че първо чете. „Нещата, които са написани, са близо – по начина, по който съм усетила произведението, по който съм го избрала. След това започва мислене и правене”, казва художничката. Допълва, че е била много пъти в Созопол, но никога по повод свое участие. „Дори не съм била и на „Аполония”… За мен Созопол е било моето море. Сега идвам по съвсем друг повод и съм много щастлива да съм тук”, казва Томова.