Трябва да минаваме през света с усмивка, каза Ваньо Вълчев при представянето на новата си книга "Лула от земното кълбо"

"Трябва да минаваме през света с усмивка и да се усмихваме по-често, защото вероятно така ставаме по-добри." Това бяха част от думите, с които писателят, поет и журналист Ваньо Вълчев представи в Бургас новата си книга с избрани разкази "Лула от земното кълбо". Сборникът излиза под знака на издателство "Либра Скорп" и съдържа 26 разказа, някои от които подбрани от книгите "Посещенията на съседа Ставри", "Умираме различно", "Две тулумбички и малко боза", "Сексуални бракониери", както и нови текстове. Пред препълнената зала на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас анализ на творчеството му направи режисьорът Симеон Димитров, а откъси от изданието четоха актьорите Алекс Анмахян и Стоян Памукчиев."Аз обичам да разказвам истории. Обичам да си представям читателя като събеседник, с когото разговарям. Не обичам да поучавам, нито да бъда назидателен. Ако в даден разказ има нещо хубаво и, ако читателят го открие, слава Богу, аз съм доволен", допълни Ваньо Вълчев.След като обясни, че в един момент е смятал да пише докторат за творчеството му, режисьорът Симеон Димитров коментира, че според него писателят влиза в класическата българска литература и с романите си, и с разказите си, и с поезията си. "Интересното е при него, че той буквално се взриви през последните около 15 години, в които издаде близо девет книги, сред които има и проза, и поезия, и хумор. Този човек е белязан отгоре с едно съчетание, което е уникално. Той е лирик - топъл, нежен, деликатен, но и хуморист с толкова ярка сатирична изявеност. Чист, свеж талант с качества на поет, но и прозаик", допълни режисьорът. "Изглежда сатиричното в него поддържа в изказа му да има един словесен баланс между ставащото и отекващото. Причинно-следствеността в неговия разказ е брилянтна. Той изненадва с шокови прескачания, скокообразност, сегментарност. Ваньо следи нишката в нейната органична последователност и тези дни усетих, четейки, че той ме подчинява на своя изказ и разказ", коментира още Димитров. На въпрос дали сюжетите, които представя, са реално срещани, Ваньо Вълчев отговори, че не обича да смуче сюжети от пръстите си. "В голямата си част разказите, които съм написал, винаги имат по някаква истинска случка, истинска история, която трябва да се осмисли и да намери мястото си в сюжета на разказа", поясни авторът.Симеон Димитров допълни, че освен обществено-политическия поглед и анализ, Вълчев е вглъбен и в битието на отделния човек. "Той пише с носталгия към миналото, но и към раздялата с материалния свят. Това е болезнена тема, над която ние, напредналите с възрастта, все по-често разсъждаваме. Оптимистичното е, че той се разделя вече 15 години и в същото време пише все по-въздействащо. Животът явно го прави все по-жизнен и по-жизнен, а аз му желая да напише още много книги, защото има време", каза режисьорът.