Трябва да се чете на глас, особено в първи, втори и трети клас, защото четенето на глас показва по-добро разбиране на текста, каза проф. Светла Коева

Трябва да се чете на глас, особено в ранна възраст - в първи, втори и трети клас, защото четенето на глас показва по-добро разбиране на текста. Добре е да се проследява и с пръст, защото така се фокусира и се разбира когнитивното значение на думите - на отделната дума, но и на изреченията, каза за БТА и за БНР проф. д-р Светла Коева - директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (БАН), ръководител на Секцията по компютърна лингвистика и ръководител за България на международния научен проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“.
Не трябва да се набляга на бързината на четене в начална училищна възраст, защото учениците тогава се състезават и четат бързо, но си измислят и други думи, четейки бързо. Тези препоръки са към родителите и към учителите на учениците в началните класове, обясни проф. Коева.
Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН представи днес резултатите от международния научен проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“. Представянето се състоя в зала „Тодор Боров“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Проектът се реализира в рамките на сътрудничеството между Българската академия на науките и Националния съвет за научни изследвания на Италия (CNR) и е финансиран от двете институции. Изследването предлага научно обосновани решения с пряко приложение в началното образование и поставя акцент върху грамотността като ключов фактор за успешното развитие на децата в съвременната образователна среда. Финансирането на проекта за България е около 6000 евро и е за срок от три години.
Ръководители на научните екипи са проф. Светла Коева и проф. Вито Пирели. Основната цел на проекта е изследване на уменията за четене и разбиране при децата в начален етап на обучение чрез задълбочено проследяване на процесите на възприемане и осмисляне на писмен текст и извършване на сравнителен анализ между българската и италианската образователна система.
Българският научен екип включва д-р Ивелина Стоянова, главен асистент д-р Валентина Стефанова, доц. д-р Цветана Димитрова, главен асистент д-р Мария Тодорова и главен асистент д-р Христина Кукова. В италианския екип участват старши изследователят Клаудия Марци, изследователят Марчело Феро, изследователят Андреа Надалини и докторантът Алесандро Ленто.
Проектът се осъществява в сътрудничество с 21-во Средно училище „Христо Ботев“ в София, което предоставя реална образователна среда за приложение на разработените мултимодални методи за изследване. От българското училище са участвали над 80 ученици, а от училището в Пиза – 73 ученици. Всички ученици са от втори, трети, четвърти и пети клас. По-важно е обаче колко са били сесиите – в България, наум и на глас, сесиите са общо 250, а въпросите, на които са отговорили учениците след всеки епизод, са общо 650, каза проф. Коева.
Тя разказа, че са създадени специални текстове за четене, конструирани с определена нарастваща сложност, за да се гарантира, че началните епизоди на даден текст са с по-ниска лингвистична сложност от следващите епизоди. След всеки епизод са съставени въпроси, чиито отговори трябва да докажат, че ученикът е разбрал съответния епизод, който е прочел. Епизодите се четат наум и на глас от учениците и докато се четат, текстовете се проследяват с пръст върху екрана на таблет. Всеки ученик чете различни текстове наум и на глас и различен брой епизоди – според възрастта. Тук е ролята на 21-во Средно училище „Христо Ботев“ от София, които ни помогнаха с провеждането на тези експерименти, направени при пълно и информирано съгласие с родителите, със съответната документация и при максимално добри условия за децата, за да бъдат в обичайната си среда – с техните преподаватели, без стрес, и да четат от таблет. Това са текстовете, които са подходящи за възрастта им, и всеки експеримент не продължава дълго време, обясни директорът на ИБЕ – БАН.
Сравняват се три типа данни – текстови данни, данни, които са звукови – аудиофайлове при четене, и тактилни данни – от записа на траекторията на пръста върху екрана на таблета, обясни проф. Светла Коева. Тя добави, че по този начин има двуизмерно сравнение – от една страна е потокът на речта, който е линеен. От друга страна е траекторията на пръста, която може да е линейна, но може да се движи и от ред на ред, да се връща или да спира. Това е поне двукоординатна система за оценка на уменията за четене. Най-важният резултат от нашия проект е, че доказахме, че тази методология е подходяща за българския език и че средствата, с които разполагаме за автоматична обработка на българския език, са достатъчни и подходящи за провеждането на тези изследвания, каза проф. Коева.
Тя поясни, че до момента резултатите от проекта са многобройни и със събраните данни може да се изгради система за автоматична оценка на сложността на даден текст – доколко той е сложен за дадена възраст от гледна точка на думите, които се използват в него – дали са познати или нови, каква е морфологичната им сложност, колко са дълги изреченията, колко подчинени изречения има и т.н. Тази оценка може да бъде използвана при създаването на учебници – преди те да се публикуват, авторите да направят такава проверка и да установят дали искат да променят сложността на своите текстове. Всеки родител вижда, че в учебниците се публикуват сложни текстове, коментира директорът на ИБЕ – БАН.
По проекта е направено и сравнение между двете образователни системи и развитието на децата по отношение на техните умения за четене във втори и трети клас, съобщи проф. Коева. „Както проф. Пирели обобщи, вижда се, че българските деца във втори и трети клас се справят малко по-добре от италианските ученици. Тук можем да намерим едно просто обяснение и то е, че българските ученици са с една година по-големи. Нашите експерименти са правени в средата на годината, а техните – в края на учебната година. Такова сравнение на една и съща възраст показва, че времето през годината също има значение – по-ранните експерименти показват по-лоши резултати на ученици на една и съща възраст, а след още половин година се установява, че децата могат да четат по-добре. Експериментите са важни не само за оценка между системите, между класовете и между различните възрасти, те дават и информация за развитието на отделното дете“, обобщи проф. Светла Коева.
На събитието проф. Коева представи общата рамка на проекта и подчерта значимостта на резултатите, получени чрез използването на съвременни методи на компютърната лингвистика и анализ на мултимодални данни.
Проф. Вито Пирели очерта изградената изследователска инфраструктура и процеса на събиране на данни, като акцентира върху приноса на резултатите за повишаване на ефективността на методите за обучение по четене.
Д-р Валентина Стефанова представи задълбочен анализ и интерпретация на резултатите от емпирично изследване, проведено с ученици от втори до пети клас в 21-во СУ „Христо Ботев“, като акцентира върху изведените зависимости между скоростта, точността и разбирането при четене, както и върху формулираните на тази основа препоръки за добри практики в обучението по четене в начален етап. В презентацията на д-р Ивелина Стоянова бяха представени систематични наблюдения върху лексикалните, морфо-синтактичните и синтактичните характеристики на текстовете, които допринасят за разработването на обективни критерии за оценка на четимостта.
На представянето присъстваха също представители на Министерството на образованието и науката, преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учени от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, от Института GATE към Софийския университет и от GIS Transfer Center Foundation, както и представители на издателствата „Клет България“ и „Аз-буки“.