Трябва да се освободим от догматичните схващания около Бай Ганьо е тезата, която обедини участниците в дискусията "Алеко днес" в Ямбол

Трябва да се освободим от догматичните схващания около Бай Ганьо е тезата, която обедини участниците в дискусията "Алеко днес" в пресклуба на БТА в Ямбол. Срещата-разговор бе 19-ата поред в страната от инициативата на БТА, посветена на 160 г. от рождението на Алеко Константинов. В нея се включиха писателят Любомир Котев - автор на книгата "Оптимистична теория за Бай Ганьо", писателят Христо Карастоянов - носител на наградата от Международния конкурс за къс хумористичен разказ "Алеко" през 2022 г., доц. Йордан Ефтимов - литературен изследовател, критик, университетски преподавател и модератор на дискусията.
"Алеко Константинов е един светъл български гений. Един извисен дух, който винаги ще ни е нужен, но ние не бива да говорим и възприемаме парадно Алеко. Ние трябва като гледаме към него, не да го величаем, а да се освестяме. Да се замисляме върху изконното си битие, да си даваме сметка по-често за кусурите си, за това което ни пречи да се извисим и да го досегнем някак. Това трябва да правим, а не да се самоопияняваме лъжовно или да се кичим с титли, дето не са ни по мярка", подчерта Любомир Котев. 
В "Оптимистична теория за Бай Ганьо" Котев изследва Алековия герой. Според него съществуват куп митологеми и грешки в тълкуването на образа. "Преди повече от 30 години, когато започнах да пиша тази книга, патосът ми беше да разбия една абсурдна, но много устойчива догма, наложена от Димитър Благоев. Тази догма искаше да ни убеди, че Бай Ганьо е социален, а не национален тип, че олицетворява не българина, а една прослойка - българската буржоазия. Нищо по-абсурдно и нелепо няма от тази теза. Българинът открай време се самоидентифицира доброволно и без всякакъв натиск със знаменития Алеков герой", каза писателят. 
Носителят на наградата "Алеко" за 2022 г. Христо Карастоянов пък е първият читател на "Оптимистична теория за Бай Ганьо". Книгата се ражда по времето, когато двамата с Любомир Котев списват първия ежедневник в Ямбол след демократичните промени през 1989 г. - вестник "Делник". Творбата тръгва от публикация във вестника. Карастоянов обаче провокира колегата си по перо да продължи да я развива. Така тя прераства в задълбочен изследователски труд, разказа Карастоянов. И според него многопластовият образ на Бай Ганьо най-често е неразбран в дълбочина, а всички ние не познаваме достатъчно личността на Алеко Константинов.
"Когато товарим образа на Бай Ганьо с всичко лошо, отрицателно, негативно, назадничаво в българската действителност и в националния характер, ние не виждаме очевидния факт - искаме да струпаме всичката тази шлака върху най-прогресивната тогава класа - буржоазията. Това е комунистически предразсъдък, че буржоата е непременно лоша. Тази догма изкривява ужасяващо оптиката, пречи да видим нещата в мащаб, да вникнем в тях, да ги разтълкуваме. Пречи да видим кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме, защо сме такива и прочее въпроси за битността ни на народ, нация и държава изобщо", посочи още Котев. 
Алеко Константинов не би могъл да напише "черна книга" за българската буржоазия, най-малкото заради факта, че е един от най-видните ѝ представители. Крайно време да се вгледаме не само в очевидните негативи в образа на Бай Ганьо, а и да се замислим за позитивите, подчерта Котев: "Защото е лесно да разбереш, че той е простоват, нахален, груб, но е по-трудно да схванеш, че този нашенски несъразмерен тип в същото време е силен, витален, находчив, несломим, последователен, че това е новият човек, който прокарва пътя към Европа". 
Доц. Ефтимов, по чиято идея започна инициативата "Алеко днес" посочи, че съвременните български филолози се опитват да се борят с догмите около образа на Бай Ганьо. Естествено, че е догма връзката "писател - творба“. В някои случаи е важно, но в други - не, каза още литературоведът. 
Пълен видеозапис от дискусията може да се гледа тук.