„Днес в България официално има около 3690 читалища, от които 37 са в община Плевен и 17 само в град Плевен. Това е огромен брой институции, за жалост не всички са действително работещи, жизнени и имат принос за общността. На много места се регистрират читалища в частни апартаменти и в тавански помещения, които никога не развиват истинска културна дейност. Нямат база, публика, програма или регулярни състави. Това не са читалища – това са читалища фантоми и така ги нарече преди години един бивш министър на културата“, подчерта Паскова.
Според нея тези структури ползват статута на институти за култура, но не изпълняват мисията, за която е създадено това понятие – просвета, изкуство, обществено присъствие.
„Преди дни беше обявено създаването на интерактивна карта на читалищата в България. Това е интересно и полезно, ако отразяваше действителната обстановка. Но не е съвсем така. Въпреки огромния ресурс, който очевидно е използван – човешки и финансов, тази карта е меко казано неточна, непълна, не отразява всички параметри, които определят действащите читалища – например сградния фонд, информацията не е актуална. Единственото съвсем точно нещо е обяснението, че читалищата предоставят информация на поне шест места, но държавните институции не съгласуват данните помежду си“, каза още Паскова.
Тя даде пример с Плевен, където в картата са посочени няколко читалища като действащи, но те от години не съществуват реално по никакви показатели, а само по документи.
„Друга важна информация за читалищата е държавната субсидия в размер на 152,4 млн. лв. Сумата не е малка, но е факт, че точно действащите и работещите читалища изнемогват, за сметка на другите. Именно заради начина или по-точно заради липсата на критерии за разпределяне на въпросната субсидия“, каза още Паскова.
„Милиони левове ще потъват незнайно къде, а работещите читалища ще бъдат наказвани и ще изнемогват, ако не се вземат мерки. Министерството на културата трябва да поеме своята роля на принципал, да изгради категоризация на читалищата според реалната им дейност. Да се създадат ясни критерии, както в добрите европейски практики. Трябва да се разработи и утвърди, както е вписано в член 22 от Закона за народните читалища, обективен механизъм за разпределяне на държавната субсидия. Това ще гарантира, че средствата ще стигнат до тези, които ежедневно работят за културно възпитание и общностно развитие. Съюзът на народните читалища и неговият председател трябва да влязат в ролята си на защитници на читалищното дело, а не на потребители на привилегии“, посочи секретарят на НЧ „Съгласие 1869".
„Реформа не означава закриване, означава връщане към същността на читалището, което е място на просвета, творчество и гражданско съзнание. За да може след 170 години, може би под друга форма, но със същия смисъл, бъдещи възрожденци да отбелязват още по-впечатляваща годишнина“, допълни Паскова.
Тя отправи и своите поздравления към екипа на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ - Свищов по повод годишнината, като им пожела упоритост, вдъхновение и удовлетворение от мисията, на която са се посветили.
Паскова припомни, че ръководеното от нея читалище в Плевен е най-старото и най-голямото в града. В него работят балетна школа и студио за класически балет с над 70-годишна история; детска танцова школа и клуб „Кайлъка“; Фолклорен ансамбъл „Мизия“; вокална група „Арлекино“.
„В читалището ежегодно се реализират различни творчески проекти, които възпитават, обучават и вдъхновяват, като свързват традицията с модерните артистични подходи“, каза още Паскова.