По думите ѝ през годините около образа на Славейков се е наложила представата за него като за творец с „митологични размери“ – герой, титан и мисионер на българската култура. Това обаче често създава дистанция и прави поета труден за възприемане от младите читатели.
Според Игнатова е важно да се търсят мостовете между Славейков като поет, културолог и идеолог и проблемите, през които преминават младите хора днес, свързани със съзряването, израстването и търсенето на собственото място в света.
Тя отбеляза, че противоречивостта в личността и възгледите на Славейков не трябва да бъде възприемана като слабост, а като част от творческия процес. По думите ѝ именно способността да се променя и да търси нови посоки е сред качествата, които правят творчеството му актуално.
„Противоречието е в основата на сътворението“, каза Игнатова, като допълни, че движението напред не означава отказ от миналото, а неговото осмисляне и използване като основа за развитие.
Тя обърна внимание и на разбирането на Славейков за ролята на изкуството. Според нея той не разглежда литературата като изолирана сфера, а като част от по-голям процес на културно развитие и отваряне на българското общество към света.
В контекста на образованието Игнатова подчерта, че творчеството на Славейков трябва да бъде представяно по начин, който позволява на учениците да откриват връзки със собствените си въпроси и житейски търсения. По думите ѝ четенето на неговите произведения изисква задълбочаване и способност за вглеждане, което е предизвикателство за младите хора в съвременната динамична среда.
Тя отбеляза, че произведенията на Славейков не трябва да се изучават единствено като образец, пред който учениците да изпитват преклонение, а като възможност за диалог с автор, който поставя важни въпроси за човека, културата и развитието.