Трима журналисти вграждат сянката си в успеха на Априлското въстание, каза в Панагюрище журналистът Бойко Василев
По думите му единият е Захари Стоянов, който описва светлините и сенките на българската съдба, другият е Христо Ботев, който прави публични превземането на "Радецки" и финала на неговия живот, с които разтърсва Европа. Третият журналист е Макгахан, който успява да разкаже на Европа за зверствата в България. Словото е правдиво тогава, когато казва и за светлината, и за сянката, подчерта Василев.
За мен най-трогателната сцена на "Записките по българските въстания", което е гениално произведение, е как Георги Бенковски гледа горящото Панагюрище, където избиват хората, които са му повярвали, и има сили да каже "моята цел е постигната вече", каза Василев. По думите му това е изключително трагична сцена, защото само който е рискувал учениците си, хората, които истински го обичат, може да отрази трагизма на този момент.
За конференциите на БТА журналистът обобщи, че това не са лекции, а разговори, които се опитват да свържат Априлското въстание с днешна България, защото въстанието поставя няколко вечни въпроса, които и до днес са част от българския живот и политика. Журналистът посочи, че България посреща 50-годишнината на Априлското въстание с разделени българи до степен, че синовете на Райна Княгиня са от едната страна, а техният братовчед от другата, което, по думите му, е предупреждение.
Василев говори за момента на получаването на кървавото писмо и призива на апостолите към панагюрци да излязат на бунт. Журналистът коментира, че страхът е момент, в който си мислим, че всичко е загубено, но то се счупва и всичко си идва на мястото. На въпроса защо българите тръгват, Василев открои три отговора - защото вярват в чудото, защото черкезите след Кримската война са обърнали всичко наопаки или защото Бенковски им е отрязал пътя към отстъпление, като ги накарал да си изгорят къщите. Априлското въстание е една вечна политическа България, която виждаме и днес, заключи Василев.