Трудно е да се говори за тоталитаризма, но е голямо майсторство да бъдеш чут, каза доц. Людмила Миндова за новата си книга


Трудно е да се говори за тоталитаризма, но е голямо майсторство да бъдеш чут. Това каза доц. Людмила Миндова при представянето на своята нова книга „Страдание и свобода. Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа“, чиято премиера се състоя днес в зала „Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН).
При представянето директорът на Института за балканистика с Център по тракология към БАН проф. Румяна Прешленова определи книгата като „много специална“ и изрази увереност, че всеки читател ще се убеди в нейната стойност. Тя подчерта, че изследването идва в момент, когато все повече млади хора нямат личен спомен за тоталитарния период и познанията им за него се формират предимно чрез разкази, филми и свидетелства.
„Имаме отговорността да бъдем искрени и откровени, когато говорим за тоталитаризма“, каза Прешленова. По думите ѝ доц. Миндова съчетава в работата си качествата на учен, който познава в дълбочина литературите на Югоизточна Европа, и изследовател с особена чувствителност към темата за тоталитаризма. Именно това съчетание е довело до създаването на монографията.
Литературоведът и писател проф. Кирил Топалов постави книгата в по-широкия контекст на изследванията върху тоталитарните режими. Според него в българската научна литература рядко се среща толкова цялостно и комплексно разглеждане на темата.
„Мисля, че в нашата научна литература за първи път се срещаме с едно комплексно изследване на тоталитаризма – на идеята за тоталитаризма, на представите за тоталитаризма, на механизмите и естетиката на тоталитаризма“, каза той.
Топалов припомни, че самото понятие „тоталитаризъм“ дълго време е отсъствало от публичния речник в социалистическите държави. По думите му чак до средата на 70-те години за тоталитарна държава и тоталитарна идеология почти не се е говорело открито, защото самата система е била изградена така, че да не допуска подобен разговор.
„Тоталната система, която нямаше пролука в своята самозащита и стигаше до изключителен унизителен натиск и безчовечие, не позволяваше да се говори за тоталитарна държава и тоталитаризъм“, посочи той.
Писателят обърна внимание и на значението на паметта като исторически източник. Според него много от хората, преминали през репресии, лагери и преследвания, не са имали възможност да записват преживяното, поради което по-късното осмисляне на епохата неизбежно се опира на паметта. „Страданието не е нещо много исторично. То се базира на паметта, на някакви основни опорни точки“, отбеляза Топалов и подчерта, че именно тези „опорни точки на паметта“ са убедително проследени в книгата на Миндова.
Проф. Алберт Бенбасат насочи вниманието към жанровите особености на изследването. Според него то трудно може да бъде определено само като научна монография, защото съчетава различни пластове и подходи. „Това не е само една книга. Това са три книги в едно“, каза той.
По думите му трудът може да бъде разглеждан и като своеобразно „хождение“ или „слизане в ада“ по следите на тоталитарния опит в литературите на региона. Бенбасат направи паралел с традицията на визионерската литература – от средновековните текстове до Данте.
„Книгата е структурирана в отделни части, които спокойно можем да наречем кръгове. Ако Данте има своя водач Вергилий, Людмила Миндова има множество водачи от различни литератури – сръбска, хърватска, словенска, албанска, румънска, българска“, отбеляза Бенбасат.
Според него едно от най-ценните качества на изследването е, че извежда общите механизми на страданието и несвободата отвъд националните граници. Проф. Бенбасат обърна внимание и на мястото на еврейския опит в книгата, като подчерта, че именно през съдбата на общности, преживели тежки исторически травми, може да се научи много за природата на страданието и паметта.
Литературният критик Митко Новков постави акцент върху ролята на интелектуалците и писателите, които са успели да говорят за тоталитаризма по начин, достигащ до широката публика. По думите му това е особено трудно предизвикателство.
Новков отбеляза, че особена стойност имат авторите, които успяват да съчетават разговора за тежките теми с чувство за хумор и човешка мярка. Според него именно този подход прави възможно осмислянето на травматичното минало, без то да се превръща в абстрактна историческа схема.
Авторката Людмила Миндова разказа за част от личните и изследователските импулси, довели до написването на книгата. Тя отбеляза, че интересът ѝ към темата за тоталитаризма е свързан както с литературните свидетелства от различни страни на Югоизточна Европа, така и с конкретни личности, оставили следа в културната памет на региона.
Авторката припомни връзката между хърватската писателка Весна Парун и българската културна среда през 60-те години, както и приятелството ѝ с Радой Ралин и Блага Димитрова. Миндова разказа и личен спомен от срещите си с Ралин в Народната библиотека, когато той шеговито я наричал „математичката“. Тя посочи, че при работата по книгата е открила редица неочаквани връзки между литературните свидетелства, архивните документи и биографиите на авторите, които са се опитвали да осмислят преживяното под натиска на тоталитарните режими.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и др. Поезията ѝ е превеждана на хърватски, турски и английски език. Тя е един от основателите на сайта „Открита литература“.

София

20-ият „Световен театър в София“ започна с „Буря“ на бързи обороти

Впечатляващо начало и силна визуална образност. Отличен светлинен дизайн. Висока актьорска енергия. Чувство за игра и театрална свобода. Смел и...

Ню Йорк

Учени от САЩ използват движенията на човешката ръка за обучение на роботи

Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) разработиха устройство с изкуствен интелект, което може да превръща движенията на човешката ръка в...

Лос Анджелис

Ник Райнър иска да получи средства от семейния доверителен фонд за своята съдебна защита

Ник Райнър, син на режисьора Роб Райнър, е поискал да получи средства от семейния доверителен фонд, създаден от родителите му,...

Тюпълоу

Млади изпълнители почетоха Елвис Пресли на фестивал в родния му град

Деца и тийнейджъри взеха участие в конкурс за млади изпълнители, посветен на Елвис Пресли, в рамките на ежегоден фестивал в...

София

Книгата „Бурни години“ на Кирил Христов е излязла преди 110 г., но съдържа изключително актуални елементи, каза издателят Дамян Яков

Книгата „Бурни години“ на Кирил Христов е излязла преди 110 г., но съдържа изключително актуални елементи, каза издателят Дамян Яков...

София

Над 150 ученици заминават за космическия лагер по модел на НАСА в Турция с рекорден брой стипендии

Исторически успех за българското STEM образование отбелязва тазгодишната кампания за международния космически център Space Camp в Измир, Турция. Общо 150...