Трупата на Народния театър гостува във Варна от началото на ХХ век

Трупата на Народния театър гостува във Варна от началото на ХХ век. През 1931 г. закрива Музикалните тържества във Варна с „Дванайсета нощ“ от Шекспир и „От ума си тегли“ на Грибоедов. Гостува в новата театрална сграда през юни 1932 г. с „Хъшове“ от Иван Вазов. Години наред, в края на театралния сезон, по традиция софиянци предприемат турне из страната, което завършва във Варна. Това разказа в Националния пресклуб на БТА Даниела Канева от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, която гостува на представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 120-годишнината на Народния театър. Тя сподели информация за гастролите на софийски трупи, базирана на местните периодични издания и книгата на Любомир Владков „Театрална Варна. Минало и настояще“, издание на „Славена“ от 1996 г.
През април 1905 г. част от творческото ядро на Народния театър, недоволни от условията за творческа работа, напускат и създават така наречения Свободен театър. Това са Кръстьо Сарафов, Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Андриана Будевска, Елена Снежина. Към групата се присъединяват още Стоян Бъчваров, Николина Бъчварова, Никола Гандев и други. В продължение на 11 месеца театърът играе в провинцията, като седалището му е във Варна. Голяма част от състава са руски възпитаници и затова предпочитанията им са към руската драматургия: „Вуйчо Ваньо“ от Чехов, „Без вина виновни“ и „Лес“ на Островски, „Силата на мрака“ от Толстой, „Идиот“ по Достоевски, „На дъното“ и „Еснафи“ на Горки. Предстоящото откриване на новата сграда на Софийския народен театър заставя Министерството на народното просвещение да осигури завръщането на добрите артисти. Възлага се на артистичния директор Йозеф Шмаха да води преговори с артистите във Варна. Въпреки големия си морален и материален успех, в началото на театралния сезон 1906/1907 г. почти всички артисти от състава на Свободния театър се завръщат в столицата, пише в книгата си Владков.
През май и октомври 1911 г. във Варна гостува Нов народен театър, ръководен от известния артист Владимир Николов и съставен от артисти, напуснали Народния театър. По същото време идва и група от ядрото на Народния театър, повечето от които са познати от Свободния театър - Кръстьо Сарафов, Атанас Кирчев, Стоян Бъчваров, Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева, Райна Талинска, а също така Васил Кирков, Иван Попов, Йордан Сейков, Златина Недева, Вера Игнатиева, Екатерина Златарева. Изнасят представленията „Глупакът“ от Лудвиг Фулда, „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд, „Съдия сам на себе си“ от Тадеус Ритнер и „Дяволът“ от Франц Молнар. Варненската публика оценява високо художествената игра и масово посещава представленията.
През 1914 и 1915 г. Софийският народен театър, разделен на две групи, предприема турнета из страната. Варна е посетена и от двете групи. Отсъствието на мобилизираните Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Неделчо Щърбанов, както и на загиналите в Балканската война Атанас Кирчев и Христо Ганчев, е заставило ръководството да замени титулярни изпълнители, естествено с известни компромиси, които предизвикват критични бележки в пресата.
След изгарянето на сградата на Народния театър през 1923 г., групи артисти тръгват на турнета из страната и Варна присъства постоянно в маршрута им. Впоследствие се създава традиция всяко лято Народният театър да гостува с една или две свои постановки в крайморския град. През 1925 г. се показва „Идиот“ по Достоевски, следващата година - „Потъналата камбана“ по Хауптман. През 1927 г. група артисти начело със Стоян Бъчваров играе „Човекът без морал“ от Робер дьо Флерс и Гастон дьо Кайаве, „Златната мина“ от Ст. Л. Костов и „Влюбената“ от Жорж де Порто-Риш. През 1930 г. гостуват „Топаз“ от Марсел Паньол и отново „Влюбената“.
Даниела Канева обърна внимание, че през 1931 г. Народният театър закрива Музикалните тържества във Варна с „Дванайсета нощ“ от Шекспир и „От ума си тегли“ на Грибоедов. В постановките участват Кръстьо Сарафов, Петко Атанасов, Иван Димов, Елена Снежина, Марта Попова, Невена Буюклиева.
Народният театър гостува в новата театрална сграда във Варна през юни 1932 г. с „Хъшове“ от Иван Вазов, каза още библиотекарката. Няколко последователни вечери трупата изнася комедията на Пол Армон „Наполеон 931“, както и пиесите „Тристан и Изолда“ от Ернст Харт, „Егмонт“ от Гьоте и „Мирандолина“ от Карло Голдони. В състава е ядрото на трупата, състоящо се от Владимир Трандафилов, Петко Атанасов, Иван Димов, Константин Кисимов, Любомир Золотович, Елена Снежина, Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Невена Буюклиева, Дора Дюстабанова. През 1936 г. Народният театър гостува във Варна с „Мадам Сен Жен“ от Сарду и „Човек №15“ от Едуард Ул; през 1939-а с „Любов“ от Пол Жералди, 1941-ва с „Дивата патица“ от Ибсен и „Сид“ от Корней, 1943-та с „Наследници“ от Никола Икономов.
По традиция Софийският народен театър почти ежегодно (до 1963 г.) в края на театралния сезон предприема турне из страната, което завършва във Варна, става ясно още от книгата на Владков. През 1948 г. е представена пиесата „Господа Глембаеви“ от хърватския драматург Мирослав Кърлежа, поставена от гост-режисьора от Югославия Раша Павлович. На следващата година публиката гледа „Вълци и овце“ от Островски с Константин Кисимов, а след това „Обикновен човек“ от Леонов. През 1952 г. пред варненци гостува „Лайпциг 1933“ в постановка на съветския режисьор и артист Борис Бабочкин, в който ролята на Георги Димитров е изпълнена от Стефан Савов и Аспарух Темелков. Маргарита Дупаринова играе в „Призраци“ от Ибсен през 1961 г., а през 1963 г. гостуват „Двубой“ от Вазов, „Иван Шишман“ от Камен Зидаров и „Кандида“ от Бърнард Шоу.
През юли и август 1989 г. Народният театър възобновява гостуванията през лятото във Варна със „Сън“ от Иван Радоев, „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев и „Среща на стадиона“ от Александър Галин. 
По информация на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна догодина Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще гостува в Народния театър в София с едно от последните си заглавия „Както ви харесва“ от Шекспир, постановка на румънския режисьор Габор Томпа. Спектакълът бе представен и на международния театрален фестивал „Интерференции“ в Клуж-Напока през месец ноември т.г. 
Варненският драматичен театър започва дейността си на 12 март 1921 г. с премиера на пиесата „Инстинктът“ от Анри Кестмекер с режисурата на Стоян Бъчваров. Тя се играе в зала „Съединение”, където сега се намира Сцена „Филиал“. През 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за модерна театрална сграда, чийто строеж се проточва във времето чак до 1932 г., когато се открива новият „Градски театъръ”. През 1927 г. варненската общественост подпомага финансово строежа в безпрецедентна дарителска кампания с фондови марки, прибавяни към всеки хляб, билет за кино, градско увеселение, баня и плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. Проектът за сградата е на арх. Никола Лазаров. На определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков, цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. На 29 октомври 1932 г. Общинската трупа открива новия театрален сезон с „Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера, а от 2010 г. двата културни института са обединени в общата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център - Варна.