Тържествено честване по повод 90 години от рождението на Желю Желев се състоя в Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес. В рамките на събитието бяха представени книгите "Каузата на нашия президент. Спомени за Желю Желев“ и "Първият президент на републиката“.
"Ние с д-р Желев, дълго време сме били опоненти и сме спорили остро, но никога агресивно. Когато той стана държавен глава, а аз председател на опозиционната партия, пак така е имало реплики, но в никакъв случай не е имало провален консултативен съвет по национална сигурност. Когато ролите се размениха и аз получих честта да бъда президент, поканих д-р Желев като свой съратник с идеята той да ни представлява в рамките на франкофонската общност. Той беше инициатор на нашето присъствие там. Това беше знак на пълна приемственост между институциите, колкото и да сме били различни. Много бих искал да си вземем поуки от миналото, от онази богата и интересна история, в която сме участвали и да предадем тези поуки на следващите поколения, да може България да върви така, както я виждаше президентът Желев", каза президентът на България от 2002 до 2012 г. Георги Първанов.
“За мен президентът Желев беше свят човек. Той е свят човек. Той е патриархът на българската демокрация“, каза Росен Плевнелиев – президент на страната в периода от 22 януари 2012 – 22 януари 2017. Според него Желев е бил преди всичко “този голям мечтател, този голям лидер на България, който отвори от историческа гледна точка една нова страница, който промени живота на всички нас и ние сме благодарни за това“.
Според Росен Плевнелиев повече от всякога битката и ценностите на Желю Желев трябва да бъдат отстоявани. Той цитира думи на първия демократично избран президент на страната, че “демокрацията се лекува само с повече, а не с по-малко демокрация“. “И като че ли във време, в което изглежда, че нямаме път, нямаме посока, не постигаме резултати по стратегически приоритети, не можем да се обединим, разделението е национален спорт, популизмът като че ли надделява над демократичното отношение на хората, още повече трябва да гледаме президента Желев. Трябва да слушаме, трябва да четем, трябва да надграждаме неговия идеал, да работим за неговата мечта – за повече, а не по-малко демокрация“, каза Плевнелиев.
Деканът на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Соня Карабельова представи поздравителен адрес, изпратен от президента Румен Радев. "Не ми бе писано да познавам д-р Желю Желев лично, но и моята, както и на всеки български гражданин съдба, косвено е повлияна от него и делото му. Всъщност, фактът, че не сме общували, ми предостави възможност сравнително безпристрастно да изследвам трудовете му и да преценя действията на човека, превърнал се в най-значимото олицетворение на промените в България след 1989 г.“, посочва Радев в поздравителния адрес. По думите му, по-късно, в качеството му на държавен глава, е почувствал траен отпечатък, който първият демократично избран президент е оставил върху институцията.
"Отбелязването на 90-ата годишнина от неговото рождение и издаването на две книги, посветени на обществената му дейност, също ще допринесат за разбирането на житейския и политически път, които д-р Желев е преминал. Изпитанията, пред които се е изправял, за мнозина бяха непосилни. Въпреки тях, видно от всичко написано и направено от д-р Желю Желев, той непреклонно се придържа към философското си политическо верую“, отбеляза президентът.
В поздравителния си адрес той разказва, че в мандата на Желю Желев, след избора му за държавен глава, се сменят няколко правителства, две от които са с коренно различни политически виждания. И към двете президентът е силно критичен по различни конкретни причини, посочва Румен Радев. Според него държавният глава олицетворява единството на нацията, но това не го прави политически неутрален. "Напротив, именно в изпълнение на тази си най-съществена роля, е длъжен да реагира, когато някоя от другите власти не действа в общонародния национален интерес. Президентът Желев не се снишаваше в тези случаи, което освен уважение, му спечели и много неприятели сред свои и чужди“, гласи още част от поздравителния адрес на Румен Радев.
Дипломатът Стефан Тафров прочете откъс от текст на Петър Стоянов - президент на България от 1997 до 2002 г.,, посветен на Желю Желев. „Никой не може да отрече неговия огромен принос към българския демократичен преход, както и високия личен пример, който Желю Желев остави“, гласи част от текста. „Като президент, и преди това, Желю Желев никога не използва властта за лични облаги. Мисля, че точно така президентът Желев ще остане в паметта на бъдещите поколения – като човек, който следваше неотклонно своя морален компас, като президент, който постави основите на българската демокрация в един много важен период от нашата история“, пише още Стоянов.
“Желю Желев е продължител на традициите и ценностите, които изповядва колегията на Философския факултет от неговото създаване. Традиции и ценности, свързани с отстояването на академичната свобода, принципите за активна гражданска позиция и силна ангажираност със социалните и политическите процеси, инициирането на значими обществени промени“, каза деканът на Философския факултет проф. Соня Карабельова.
По думите ѝ Желев достойно е защитавал не само традициите и ценностите, свързани с академичната свобода, но и свободата на идеите и демокрацията. “За човека Желю Желев демокрацията не беше просто политическа система. Тя е свобода на избор, отговорност. Той вярваше, че без свободата да се поставят въпроси и да се оспорват догми, няма истинска промяна“, допълни тя.
"Това събитие е важно, защото днешното съвремие страда от липса на памет, няма как да вървим напред, без да се обърнем назад", каза ректорът на СУ Георги Вълчев.
"Днес присъстваме на едно знаменателно събитие, което е направено възможно с енергията на много голям кръг хора. Вълчев изказа благодарност към инициативния комитет, колегите си от философския факултет и на деканското ръководство. Не можем да се лутаме, ако скъсаме връзката с миналото, това няма да доведе до нищо добро. Заслугите на д-р Желев са огромни и той беше натоварен с лична болка и мъка във времето на промените. Няма идеални хора, но трябва да се научим да отдаваме почит на тези, които с енергията, волята и себеотрицанието си поемаха огромната отговорност на онези години. Д-р Желев е точно един от тях и заслужава нашето уважение", каза още Георги Вълчев.
Доц. Петко Симеонов разказа, че Желю Желев е роден в “обикновено селско семейство“ в село Веселиново през 1935-а година. „До 14-15-годишна възраст той не е говорил с човек с висше образование“, посочи Симеонов. Според него другият факт, който оказва силно влияние върху Желю Желев е следването му в специалност „Философия“: “Той следва философия и може да осъзнае битието, себе си, света“. "Още като ученик той стига до една мисъл – човек зависи от себе си, човек прави себе си“, каза доц. Петко Симеонов. Допълни, че според Желев най-важният труд, който човек може да положи, е трудът върху собственото си развитие.
“За мен Желю е скъп и обичан приятел, когото загубих преди десет години. За обществото, за част от обществото, което има памет и което може да мисли, той е дисидент, водач, лидер, първи демократично избран президент“, каза по време на събитието Антонина Желязкова. “Всички тук в залата, които сме били стари приятели на Желев и които сме работили с него, знаем, че той имаше една пълна непоносимост към нещо и това беше тираниите, деспотиите, унижението на човешкото достойнство и унищожаването на човешкия живот, където и да било по света“, допълни тя.
"Поканен съм да говоря, защото аз съм човекът, който има най-силни впечатления от ролята, която изигра Желю Желев за преориентацията на българската външна политика. Желю Желев беше най-силният коз на нас, сините хора от СДС, за да се легитимираме пред света. Единственото име, което се знаеше навън, беше това на Желю Желев. Когато той стана председател на СДС, се опитвахме да създадем контакти от най-високо равнище в Европа и света. Желю Желев изразяваше желанието на всички българи да се върнем към свободния свят и да заемем отново мястото в Европа, което се полага на България като стара европейска страна, като си възвърнем репутацията, която беше тежко увредена. Желю Желев се справи с тежкото ни наследство, защото имаше престиж, беше неотклонен и защото целият свят му вярваше. Заедно с това му вярваше и България ", разказа политикът и дипломат Стефан Тафров.
Свободата беше едно от нещата, които ръководеха живота на Желю Желев, коментира проф. Георги Фотев. “Той беше смел и свободата беше негово вътрешно убеждение. И по тази причина във Философския факултет той си позволи нещо, което никой, който не е живял в тоталитарна политическа система, не може да си го представи. Той критикуваше Ленин“, каза проф. Фотев. Според него Желю Желев ще остане завинаги държавният глава, който е символ на свободата, символ на демокрацията и на справедливостта. “Ние искаме и в тези две книги, които направихме, да видим историческия мащаб на тази забележителна личност и в същото време да бъдем умно общество, което да може да се учи от неговите грешки“, допълни проф. Георги Фотев.
На събитието присъстваха още дъщерята на Желю Желев - Станка Желева, председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров, председателят на Държавна агенция "Архиви“ доц. Михаил Груев , проф. Михаил Неделчев, проф. Христо Пимпирев, Мирослав Севлиевски, генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков и др.