„Цар Калоян“ е първата българска опера, транслирана директно по радиото в САЩ, каза Надя Сотирова, уредник на къща музей „Панчо Владигеров“

„Цар Калоян“ на Панчо Владигеров е първата българска опера, която е транслирана директно по радиото отвъд океана в САЩ. Това разказа в интервю за БТА уредникът и бивш директор на къща музей „Панчо Владигеров“ Надя Сотирова.
Сотирова припомни, че премиерата на „Цар Калоян“ се състои на 20 април 1936 година в София, на сцената на тогавашния Народен театър. Само няколко месеца по-късно операта е представена и в чужбина – през януари 1937 г. в Братислава, а след това и в Любляна. „След представянето на операта в Братислава и една доста сериозна кореспонденция между Панчо Владигеров и радиостанция NBC, те получават правото за директно транслиране на първо действие на операта за САЩ“, разказа Сотирова. Тя подчерта, че тази музикално-драматургична творба на Владигеров е „класическо произведение, което поставя целия състав на операта пред едно голямо изпитание“.
Сотирова, която е автор на специална експозиция, посветена на операта, открита снощи в Стара Загора, сподели: „В тази изложба сме се опитали да направим един, макар и кратък, исторически разказ за съдбата на операта „Цар Калоян“, като сме се основавали най-вече на материалите от архива на къща музей „Панчо Владигеров“, както и на един изключително богат фонд, който е събиран много старателно от самия композитор до края на живота му.“ По думите ѝ този фонд е резултат от „изключителната педантичност и старателно събиране на материали, документи, кореспонденция, ръкописи, снимки, програми и афиши от самия Владигеров“.
„Особено интересни са най-ранните материали, свързани със създаването на операта и полагането на нейното начало. В нашия архив се съхранява ръкописът на либретото на поета Николай Лилиев. Известен факт е, че литературната първооснова на операта е романът на Фани Попова-Мутафова „Солунският чудотворец“. А по резюмето, което тя предлага на композитора, Николай Лилиев изготвя съдържанието на либретото и самия текст, който служи за основа на музиката на Владигеров“, обясни експертът.
Сотирова отбеляза, че композиторът силно е ценял Лилиев като поет и драматург. „Владигеров признава, че Лилиев е бил готов на множество промени в литературния текст, само и само да се доближи до това, което композиторът смята, че е най-добро за неговата визия за музикалното изграждане“, посочи уредникът.
След премиерните спектакли в България и в чужбина в края на 30-те години на ХХ век, следва пауза поради Втората световна война. Операта се завръща на сцена през 1962 г., благодарение на Русенската опера. „Тогава обаче се представя втора редакция на операта. Имало е различни схващания по отношение съдържанието на операта и поради конюнктурни съображения и особеностите на времето се правят промени в либретото и се е наложило да се направи известна промяна с изричното съгласие на Владигеров“, обясни Сотирова. Режисьор на тази постановка е Евгени Немиров, с литературната подкрепа на поета Иван Генов и директора на Русенската опера Георги Чендов.
През 1975 г. операта се поставя отново в София в своята оригинална версия. Режисьор е Михаил Хаджимишев, а диригент – Александър Владигеров, син на композитора, който за първи път участва активно в изграждането на спектакъла.
Само няколко месеца по-късно „Цар Калоян“ е представена и в Стара Загора. „Като че ли има някакъв пръст на съдбата, защото така се получи в историята на тази опера, че точно преди 50 години, когато е честван 50-годишният юбилей на старозагорската опера, е представена операта „Цар Калоян“ тук в Стара Загора. Тогава лично Владигеров присъства на спектакъла и остава изключително доволен от постановката“, спомни си Надя Сотирова. Тя добави, че композиторът е поддържал близък контакт с изпълнителите, режисьора Георги Петров и художника Петър Русков.
Експозицията включва и по-съвременните постановки на „Цар Калоян“ – до последната през 2009 година. „Ние наричаме по-различните постановките на операта, които вече са изведени от театралната зала и оперния салон и са на открито. Постановките на академик Пламен Карталов през 1987 година на Царевец и по-късно 1998 година на площад „Александър Батенберг“, използвайки за основа на декора все още съществуващият тогава мавзолей на Георги Димитров. Както и последната през 2009 отново на историческия връх Царевец“, разкри уредникът.
С усмивка тя допълни, че след пауза от 15–16 години и по повод 100-годишния юбилей на Държавна опера Стара Загора, за втори път, точно 50 години по-късно, жителите и гостите на града отново могат да се насладят на операта „Цар Калоян“.
По случай празника на Стара Загора, Надя Сотирова пожела на всички творци здраве и вдъхновение през следващото столетие. „Това е един бележит юбилей и колегите доказаха, че в тези 100 години операта наистина върви напред и нагоре“, каза тя.
БТА припомня, че поради лошо време снощи не се състоя премиерата на „Цар Калоян“ на сцената на Античния форум „Августа Траяна“. Жителите и гостите на Стара Загора ще могат да я гледат днес и утре, когато ще имат възможност да разгледат и изложбата. След това експозицията ще отпътува за Велико Търново, където операта ще бъде поставена на хълма „Царевец“ на 25 юли – в рамките на десетото издание на Летния сезон на оперните театри „Сцена на вековете“ 2025.