Целта глобалното затопляне да бъде задържано под 2 градуса Целзий е "мъртва", каза изявен американски климатолог

Дългосрочната цел за задържане на глобалното затопляне под +2 градуса Целзия в сравнение с прединдустриалния период - горната граница, определена от Парижкото споразумение - е "мъртва", обяви във вторник водещ американски климатолог, който бе оспорен от колегите си, съобщи АФП.
Джеймс Хансен, бивш главен климатолог в НАСА, публикува заедно с няколко свои колеги изследване, според което някои явления, лежащи в основата на изменението на климата, са били подценени.
Според техния анализ на настоящата ситуация и прогнозите им "целта от 2 градуса Целзий е мъртва", заяви г-н Хансен на презентация във вторник.Един от амбициозните сценарии, представен от Междуправителствената експертна група за климатичните промени към ООН (IPCC), който се основава на значително намаляване на емисиите на парникови газове, което евентуално би могло да задържи глобалното затопляне под този праг, е "невъзможен днес", каза той.
Джеймс Хансен посочва като причина световното потребление на енергия, което "се увеличава и ще продължи да се увеличава", като "по-голямата част от енергията все още идва от изкопаеми горива", които са основните източници на парникови газове.
В допълнение към този бавен енергиен преход ученият и неговият екип посочват в своето изследване, публикувано в списание Environment: Science and Policy for Sustainable Development, "липсата на реализъм в оценката на климата", като пишат, че климатът е по-чувствителен към емисиите на парникови газове, отколкото предвиждат докладите на IPCC.
Тази статия "изисква голяма бдителност", "тя не е публикувана в списание за климатология и формулира редица хипотези, които не съответстват на всички налични наблюдения", коментира пред АФП Валиери Масон-Делмот, бивш съпредседател на работната група по климатология на IPCC.
В своя анализ г-н Хансен и колегите му твърдят също, че намаляването на емисиите на сяра от морския сектор, което започва с промяна на регламента през 2020 г., е оказало влияние върху климата, което е било омаловажено от научната общност.
Наличието на серни частици на повърхността на водата увеличава отразяването на слънчевата енергия обратно в космоса, като по този начин спомага за охлаждането на атмосферата.
Но най-новите проучвания стигат до заключението, че ефектът на това явление върху рекордните температури през 2023 г. варира от "слаб" до "пренебрежим", казва Уилям Колинс, климатолог от университета в Рединг, Англия.
В работата на Хансен има "много предположения"  и "аз продължавам да съм скептичен", критикува и Карстен Хаущайн, климатолог от Лайпцигския университет.
Екипът на Джеймс Хансен все още вярва, че Атлантическата меридионална циркулация, система от морски течения с основна роля в регулирането на климата, може да спре "през следващите 20 до 30 години", което ще доведе "по-специално до покачване на морското равнище с няколко метра".
През януари изследване, публикувано в Nature Communications, потвърди обратното - че от 60 години няма признаци Атлантическата мериодонална циркулация да се разпада.
Приетото преди почти десет години от почти всички държави по света Парижко споразумение, от което Вашингтон обяви, че се оттегля за втори път, има за цел да поддържа повишаването на средната глобална температура на постоянно ниво в обозримо бъдеще.
Земята вече се затопли средно с 1,3 градуса Целзий. Границата от 1,5 градуса беше премината за първи път през предишните две години, показаха наблюдения на европейската обсерватория "Коперник".