Целта на инициативата на БТА "Пенчо Славейков днес" не е само да обсъждаме поета, но и как се отнасяме към него, каза доц. Йордан Ефтимов

Инициативата на БТА под наслов „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на поета и на българския модернизъм, цели в рамките на месеци да се обсъжда Славейков, но да се обсъждаме и ние как се отнасяме към един български класик, който минава за труден, елитарен, философски, който е изваден не само от контекста си в учебните програми за средното училище, но и от контекста на другите автори, с които си е взаимодействал, като и собствените му творби са извадени от контекста си. Това каза поетът, литературовед и литературен критик доц. Йордан Ефтимов в пресклуба на БТА в Русе, където беше модератор на дискусия, посветена на 160 години от рождението на Пенчо Славейков. Това бе и 16-ата среща от инициативата, организирана от БТА.
Доц. Ефтимов каза, че в разговорите досега в други градове от страната, в които са участвали учители, акцентът е бил поставен върху трите творби на Пенчо Славейков, които се учат в седми, десети и единайсети клас.
„Учителите навсякъде се жалват, че всъщност, като преподадат „Спи езерото“ извън контекста на „Сън за щастие“ – една не много голяма книга, учениците са в шок, и особено заради това, че всъщност последното изучавано в средното училище стихотворение на Пенчо Славейков се състои от две строфи. А те го учат, защото е в списъка и може да се падне на матурата. Ето до такива ужасии се стига понякога с класик, който е орязан според сега съществуващата концепция, че учениците били учили много и трябва да им се намали материалът по възможност, за да бъдат облекчени“, обясни доц. Ефтимов.
Той каза още, че в Русе разговорът е насочен към връзките на Пенчо Славейков с родени и живели в крайдунавския град негови съвременници – с Иван Грозев, Константин Мутафов, акад. Михаил Арнаудов и Димитър Мантов.
„С някои Славейков е имал много близки отношения, а с други не толкова, но пък се е засичал с тях. Във времето, в което Пенчо Славейков живее, има няколко основни западноевропейски философски автори, които оказват влияние върху всички културни дейци в Европа, а техните идеи се смесват, като биват понякога и погрешно разчитани. Когато се говори за ницшеанството на Пенчо Славейков, може да се каже, че той е един от многото, които правят свой прочит на идеята за свръхчовека, доста различаваща се от това, което всъщност Ницше е имал предвид“, обясни доц. Ефтимов.