Цялата динамика на връзката между Ингеборг Бахман и Паул Целан се съдържа в тази една дума, каза преводачът на „Сърцевремие“ проф. Ана Димова

Цялата динамика на връзката между Ингеборг Бахман и Паул Целан се съдържа в тази една дума, каза проф. Ана Димова, преводач на епистоларния сборник „Сърцевремие“. Тази вечер в литературния кът на „Алеята на книгата” в София тя и Невена Панова от издателство „Панорама” представиха изданието.
Осемнайсет години са нужни на проф. Димова, за да приключи с превода, разказва тя. Много пъти започва и оставя работата, особено след смъртта на Федя Филкова, поетеса и преводач на Ингеборг Бахман от немски, с която заедно работят по книгата.
„Всички знаят за Ингеборг Бахман и Макс Фриш. И за другите ѝ връзки има много повече данни. Обаче за Паул Целан не се знаеше преди да излезе тази книга“, каза проф. Ана Димова. Връзката между двамата, която Димова определя не толкова като любовна, колкото като творческа, дълго е затворена в архивите. Ингеборг Бахман е австрийка от семейството на виден функционер на Националната социалистическа партия. Паул Целан е немскоговорящ евреин. Тя е около 20-годишна, когато двамата се срещат във Виена. Целан успява да избяга от съдбата си в Румъния. Започва да пише стихове и още преди да пристигне във Виена, той вече е известен.
Проф. Ана Димова каза, че Ингеборг Бахман се откъсва от нацистката идеология, още преди да срещне Целан. Като ученичка се запознава с австриец от еврейски произход, който идва във Виена като освободител с британската армия. Благодарение на него, тя започва да се отдалечава от тази среда. „Даже и преди него. Нещата, които тя е четяла, с които е расла като гимназистка, са от сферата на такава литература, която вече е отблъскваща”, добави Димова.
Бахман никога не е имала контакти с баща си. „Тя държи връзка с майка си и със сестра си, но никога не е проронила дума за баща си. Така че нацисткото на нея ѝ е само чувството за вина”, разказа Димова. Контрастът между двамата е много болезнена тема, добави тя.
По думите на Невена Панова в сборника се говори много за тази травма: „Паул Целан често я обвинява, че тя лично е виновна за онова, което се е случвало на евреите. Колебае се може ли да си общува с нея”.
За темите в епистоларния сборник, Димова добави, че те се занимават на първо място с „взаимоотношенията между тях двамата, които не са никак лесни, защото те са наистина толкова различни в произхода и в манталитета си, но същевременно и връзката им с поезията ги свързва неразривно от самото начало”.  Двамата обсъждат и следвоенния литературен живот на Европа.
На въпроса за заглавието на сбирката, Димова препраща към това на немското издание. То е Herzzeit (от немски Herz – „сърце” и Zeit - „време”). Думата идва от едно стихотворение, което Целан посвещава на Бахман, каза българският преводач. След дълги години без контакт, двамата поети се виждат отново след една конференция във Вупертал. Отиват в един хотел в Кьолн, на улица „Ам Хоф”, близо до катедралата, и тогава Целан пише стихотворението „Кьолн. 'Ам Хоф'", а първата дума в него е точно Herzzеit.
На Федя Филкова не се харесва думата „сърцевремие”, тя я намира за грозна, каза Димова. Двете се спират на работното заглавие „Часът на сърцето”. „Не постигнахме тогава съгласие. И щеше да излезе книгата тогава под заглавие „Часът на сърцето”, защото наистина става въпрос за часовник в това стихотворение. Стрелките на часовника, когато застават една върху друга. След смъртта ѝ се върнах на думата „сърцевремие”. Много си мисля, че сега Федя би я приела”, каза още тя.
В сборника освен основната кореспонденция между Ингеборг Бахман и Паул Целан има и две по-кратки сбирки писма, казва Панова. Едната е между Бахман и съпругата на Целан – Жизел Лестранж, френската художничка, за която дълго Ингеборг не знае. Според Димова е удивително как двете жени, макар и обвързани с един и същ мъж, развиват топли отношения помежду си. Жизел учи немски, за да чете поезията на Ингеборг, а Ингеборг учи френски, за да си кореспондират. Другата сбирка е между Целан и писателя Макс Фриш, чиито отношения преводачът също определя за добри, но тонът при тях е различен.
По повод лошата акустика на срещата в литературния кът тази вечер, Невена Панова коментира: „Макар че не се чувахме достатъчно добре, понякога в писмата също има сякаш недоразумения. Често Ингеборг и Паул не се чуват и разбират“.
БТА има за трета поредна година Национален пресклуб на книгата в рамките на „Алея на книгата“ в София. Той е сред 43-те национални пресклубове на Агенцията в страната и извън България, като два от пресклубовете са непостоянни - на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на панаири на книгите. БТА е медиен партньор на Асоциация „Българска книга“.