У българина има един инат, който е крайно конструктивен. Има хора, които работят години наред, за да получат духовно удовлетворение, а не мислят за материалното. Всъщност, цялата ни култура, не само киното, оцелява благодарение точно на този конструктивен български инат. Думите са на родения днес режисьор и сценарист Георги Стоянов в интервю за БТА от 2013 г.
Стоянов, известен и с псевдонима Мрамор и репликата „Културата чака на гара „Подуяне“, а там влакът не спира“, е роден на 27 юли 1936 г. в Москва. Баща му е военният хирург Коста Стоянов – политемигрант след Септемврийското въстание (1923) и последвалите репресии, а по-късно и концлагерист, жертва на сталинския режим. Преживявайки трудното детство, Георги Стоянов получава шанс и завършва топлотехника в Московския енергетически институт през 1959 г. Връщайки се в България започва работа в котлостроителния завод „Георги Кирков“ в София, но се оказва истински привлечен от киното.
ДО ПАРИЖ И НАЗАД...
Стоянов разказва, че влечението към седмото изкуство винаги е съществувало в него, но веднъж поел по един професионален път, смяната му не се оказва лесна. След две години практика като инженер, все пак намира начин да промени жизненото си поприще. Късметът му се усмихва по време на екскурзия в Париж, когато решава да кандидатства и е приет в местния Институт за висше кинематографическо изкуство (IDHEC). Учи и завършва кинорежисура и режисура на монтажа в периода 1961-1963 г. при Жорж Садул, Жан Митри и Ремон Руло, които заедно с културната атмосфера на самата френска столица и общуването с имена като Кшищов Зануси, Лариса Шепитко и Сава Кулиш, оставят силен отпечатък върху творческите му възприятия и похвати.
След завръщането си в родината, започва работа в Студията за хроникални и документални филми, където дебютира с филма „Жеко Манолов“ (1964).
През 1965 г. младият режисьор прави дебют и в игралното кино - чрез новелата „Дрямка“, на която е и сценарист.
23 ГОДИНИ В СТУДИЯТА „БОЯНА“
Въпреки че е добре оценен от критиката, скоро Георги Стоянов поставя документалистиката на заден план и през 1967 г. вече е назначен в Студията за игрални филми „Бояна“, където е режисьор и художествен ръководител на редица продукции до 1990 г.
Първият му по-значим успех в игралното кино е с лентата „Случаят Пенлеве“ (1968). Следват над 15 игрални филма под негова режисура – повечето от тях добре приети, а някои и наградени - както от български, така и от международни конкурси.
Сред по-емблематичните продукции на Георги Стоянов са „Птици и хрътки“ (1969), „Трета след слънцето“ (1972), „Щурец в ухото“ (1976), „Пантелей“ (1978), „С изкуство, не със сила“ (1979), „Прозорецът“ (1980), „Константин Философ“ (1983), „Брачни шеги“ (1989), „Онова нещо“ (1991).
Георги Стоянов е председател на Съюза на българските филмови дейци от 17 февруари 1983 до 24 март 1992 г., както и в периода от 21 май 2010 до 26 септември 2013 г. Към годините начело на филмовия съюз се връща с неохота и ги определя като „тягостни“, тъй като са го лишили от време да снима филми. За интересите си зад камерата споделя: „Интересуват ме единствено взаимоотношенията между така наречените аутсайдери. Киното трябва да вади на показ онова, което хората не могат или не искат да изразят с думи“.
АКТЬОР, СЦЕНАРИСТ, ПИСАТЕЛ, ПОЛИТИК...
През кариерата си, освен с режисьорски талант, сценарийни хрумвания и разработки, Георги Стоянов се отличава и със сценична смелост, снимайки се като актьор в няколко филма.
След 1989 г. продуктивността на Георги Стоянов на снимачната площадка намалява, но страстта му към писането се запазва. Негов е сценарият на филма „Едуард Захариев и документалното кино“ (2001).
Автор е и на няколко книги, една от които е романът „Ваучер Калифорния-Гулаг“ (2011), в който е описана тежката семейна съдба. Именно този отпечатък като че ли не позволява на Георги Стоянов да страни от обществените процеси и го прави ангажиран с отстояването на интересите на филмовата гилдия. Основател и първи председател е на Кабинета на младите филмови дейци. През 1980 г. става член и основател на Първата световна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра.
В трудните за киното десетилетия, Стоянов режисира два концертни цикъла. Сред изпълнителките, участвали в 50-те концерта „Българска мадона“, са Гена Димитрова, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Стояна Вълканова, Олга Борисова и Надка Караджова, а сред 35-те издания от цикъла „Майстори представят млади“ със своите ученици участват Минчо Минчев, Анатоли Кръстев, Стойка Миланова, Йовчо Крушев, Жени Захариева.
Георги Стоянов е депутат в 9-ото Народно събрание от 1986 до 1990 г. За кратко е заместник-председател на Българската национална телевизия (1990). Заема поста заместник-министър на културата от февруари 1995 до ноември 1996 г. Той е бил и съветник по културата към посолството на България във Вашингтон (1996-1997).
ПРИЗНАНИЕ
Георги Стоянов е носител на наградата на ФИПРЕССИ за документално кино от фестивала във Варна (1966), наградата за режисура и наградата на критиката за филма „Случаят Пенлеве“ (Варна, 1968), втората награда за филма „Щурец в ухото“ (Варна, 1976), наградите на Съюза на българските филмови дейци (1978, 1979), наградата на София (1978, 1981), наградата на Министерството на народната просвета за филма „Константин Философ“ (1986), наградата на Киноцентъра „Бояна“ във връзка със 70-годишния му юбилей, за цялостно творчество и принос към българското кино (2006).
Удостоен е със званието „Заслужил артист“ (май 1978). Носител е на орден „Народна република България“ от 25 юли 1986 г., на орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70-годишнината от рождението му (21 юли 2006). Получава „Наградата на София“ на 16-ия международен кинофестивал „София филм фест“ на 13 март 2012 г.
На 7 юни 2016 г. получава наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия и почетния знак „Златен век“ (звезда) на Министерството на културата.
/ДД
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в Б-я, с. 674; Енциклопедия „Българско кино“, Александър Янакиев, с. 243; в. „Дума“, 21.3.1992 г., 27.7.2006 г.; в. „24 часа“, 11.2.1995 г.; в. „Труд“, 3.2.1995 г., 27.7.1998 г.; в. „Континент“, 15.11.1996 г.; ДВ, бр. 62, 1.8.2006 г.; БТА, ВИНФ, 24.3.1992, БТА, ВИНФ, 13.3.2012, БТА, ВИНФ, 16.9.2013; БТА, ВИНФ 7.6.2016; http://bnr.bg/hristobotev/post/100567910/georgi-stoanov-mramor; https://spisaniekino.com/archive-kino/spisaniekino-avgust-2023/мозаечен-разговор-с-продължения-срещи-с-кинорежисьора-георги-стоянов.html; https://sbp.bg/юбилярят-георги-стоянов-с-дъжд-от-нагр/