Цигуларят Васко Абаджиев (1926-1978): Нещо по-сериозно от вундеркинд, гениално дете, роден голям артист, духът на цигулката

Днес се навършват сто години от рождението на цигуларя Васко Абаджиев. Той е роден на 14 януари 1926 г. в София.
Баща му е известният български цигулар и педагог проф. Никола Абаджиев – възпитаник на прочутия Анри Марто, а майка му Лала е пианистка. След като невръстният Васко с часове слуша цигулката на баща си или свиренето на майка си, седнал върху възглавница до педала на пианото, строгият проф. Никола Абаджиев започва системно да обучава необикновения си ученик.
ПЪРВА ИЗЯВА НА ШЕСТИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН
Първата му публична изява е на шестия му рожден ден. Васко, акомпаниран от майка си, свири пред гости вкъщи не само Моцартов концерт, но и ла минорния концерт от Вивалди, научен наизуст за един ден. Събитието е описано от примабалерината на Софийската опера Лидия Диамандиева: „Излезе като възрастен, с бавна походка, огледа се победоносно, без капчица стеснение и се загледа в две малки „госпожички”, които си шушукаха доста силно. Ядоса се типично по детски, тропна с краче и неочаквано извика: „Ако не престанете да говорите и да се глезите, днес няма да свиря!”. 
В софийското училище „Априлов“ Васко Абаджиев завършва основното си образование за две години с отличие. През 1933 г. свири вече и собствени творби пред Ернст фон Дохнани в Будапеща. На следващата година Жак Тибо го прослушва в София и е удивен от феноменалното българче, което на девет години завършва средното си образование, разказва проф. Лада Брашованова, автор на книга за него и един от основателите на фондацията, носеща името на цигуларя.
ВЪЗТОРЖЕНИ ОТЗИВИ СЛЕД ПЪРВИЯ ГОЛЯМ КОНЦЕРТ
Първият „истински“ концерт – с билети, Васко изнася на 17 ноември 1935 г. във Военния клуб. В програмата са включени творби от Корели, Чайковски, Виенявски, Крайслер, Хендел, Моцарт. Отзивите за концерта, сред които на проф. Панчо Владигеров, проф. Асен Златаров и проф. Александър Балабанов, са възторжени.
Проф. Балабанов отбелязва, че „Васко Абаджиев е нещо по-сериозно от вундеркинд, той е гениално дете, той е роден голям артист, той е духът на цигулката!“.
КРАЛСКИ ПРИЕМ
През 1937 г. 11-годишният цигулар участва в конкурса „Йожен Изаи“, провеждан в Брюксел под патронажа на белгийската кралица Елизабет Първа. Поради крехката си възраст е категоризиран като „неофициален състезател“, което не е причина журито, съставено от прославени европейски цигулари като Жак Тибо и Карл Флеш, да му постави най-високата оценка. Впечатлена от изпълнението му, кралица Елизабет Първа кани Васко единствен от наградените на частна аудиенция в двореца. На срещата той отказва предложението ѝ да получи белгийско гражданство, разказва проф. Емил Янев. 
Малкият цигулар продължава обучението си в майсторския клас на Брюкселската консерватория. Следващият седемгодишен период на цигуларя е белязан от Втората световна война (1939-1945). Този етап е изпълнен с активна концертна дейност. Заедно с прочути диригенти като Ерих Клайбер, Йозеф Вилем Менгелберг и Карл Бьом, той изпълнява многократно концертите на Бах, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Чайковски, Брамс, Паганини и други пиеси, които категорично утвърждават в Европа името му като най-търсения млад цигулков виртуоз. Продължава и музикалното си образование в Берлинската консерватория по пиано и композиция.
ТРАВМИ ОТ ВОЙНАТА И НЕ САМО...
Вследствие на войната, Васко Абаджиев получава звукова непоносимост към виенето на сирените, която предизвиквала силни спазми в слуховия му орган и болки в главата. При поредна бомбардировка Абаджиеви загубват цялата си покъщнина. Многозначително е, че след капитулацията на Германия Васко за пръв път изпълнява там концерта от Менделсон, забранен от националсоциалистите. 
През 1947 г. Васко Абаджиев губи баща си и се разболява от жълтеница. Възстановява се дълго в България и Унгария. Въпреки принудителното намаляване на концертната му активност в Европа, която продължава до 1950 г.
Между април 1952 г. и май 1956 г. Васко Абаджиев свири 18 пъти със Софийската филхармония, и то осем различни концерта, под диригентството на Абендрот, Саша Попов, Васил Стефанов и Влади Симеонов – в Русе, под палката на Добрин Петков, както и в Разград. За своите изключителни успехи, през 1952 г. получава най-високото тогава държавно отличие – Димитровска награда (първа степен).
През октомври 1956 г., по време на Унгарската революция, Васко Абаджиев и майка му пътуват с влак, по време на пътуването той е ударен по главата с метален предмет. Травмата налага дълго лечение в Унгария, а след това и в Западен Берлин, където заминава без специално разрешение. Това е изтълкувано като „бягство“ и води до забрана за излъчване по радио „София“ на неговите записи, изтриването на по-голямата част от тях и неспоменаване на името му. 
Васко Абаджиев прекарва близо три десетилетия в Западна Германия. Макар че в България музиката му дълго време остава в забвение, а около името му се носят слухове и подозрения за дисиденство, той винаги се представя на сцената като българин. Изявите му са редки, което води до сериозни финансови трудности за него и майка му. 
През 1966 г., след като губи майка си при автомобилна катастрофа, получава черепна травма, която влошава здравословното му състояние. В началото на 70-те години на 20-и век в Хамбург Васко Абаджиев изнася по един концерт на година, но само пред стотина души публика, главно български емигранти. 
Умира недалеч от Хамбург, на 14 декември 1978 г. За смъртта му Хамбургски вестник съобщава с едри букви: „Дяволски цигулар, намерен мъртъв в ес-бан“. От цигулката му няма и следа. Урната с праха му се намира в семеен гроб, в Берлин – градът, където живее по-малката му сестра Янка Абаджиева-Караджова.
/ДД
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 12.1.2000 г.; в. „Демокрация“, 12.1.2001; в. „Новинар“, януари 2009; https://goto.ucoz.com/index/vasko_abadjiev/0-28; https://archives.bnr.bg/archives/post/13184/vasko-abadzhiev-balgarin-napalno-genialen; https://violin-competition.com/проектът/кой-е-васко-абаджиев/