След близо половин век мълчание цигулката на изтъкнатия сливенски композитор Мишо Тодоров отново ще оживее на сцената. Това съобщи за БТА известната цигуларка Кремена Оксенкруг, на която е поверен инструментът.
По повод 135-годишнината от рождението на композитора, цигулката, съхранявана от 1976 г. в Регионалния исторически музей – Сливен, бе дадена за реставрация на българския лютиер Андриан Андреев. Той възстанови нейния автентичен облик и звучност.
Юбилейният концерт ще се състои на 31 октомври 2025 г. от 18:30 ч. в залата на Народно читалище „Зора – 1860“ – Сливен, което е и основен организатор на събитието, в партньорство с Община Сливен.
Вечерта ще бъде изцяло посветена на творчеството на Мишо Тодоров – на сцената на родния му град ще прозвучат единствено негови произведения.
Кремена Оксенкруг е родена в Сливен, музикант с международна кариера, директор на Симфоничния оркестър – Сливен, основан от самия Мишо Тодоров. Под нейното ръководство оркестърът възроди активната си концертна дейност и изведе града отново на националната музикална карта, носейки първите за Сливен отличия „Кристална лира“ и „Музикант на годината“. След успешна кариера като солист, камерен изпълнител и преподавател в престижно европейско висше музикално учебно заведение, Кремена Оксенкруг днес е отдадена на семейството и майчинството, но остава една от най-вдъхновяващите фигури в културния живот на Сливен.
В концерта ще вземат основно участие и хор „Добри Чинтулов“ с диригент Георгиос Филаделфевс, както и възпитаници на музикалната школа „Мишо Тодоров“, които ще представят част от композициите и аранжиментите на маестрото – символичен мост между поколенията.
„Тази цигулка е част от живата памет на Сливен – не просто музейна вещ, а глас, който ни свързва с корените на нашата музикална култура. Да я чуем отново след толкова години е истински празник за града,“ посочват от Регионалния исторически музей – Сливен.
С реставрацията и предстоящия юбилеен концерт Сливен отдава почит на своя забележителен творец и възрожденец в музиката, като утвърждава значението на културното наследство – не като застинала история, а като живо, звучащо вдъхновение за бъдещето.