Българската православна църква е била сърцето на Априлското въстание и духовна опора на народа в стремежа му към свобода. Това каза архимандрит Стефан от Сливенската митрополия по време на конференцията „150 години от Априлското въстание – 1876 г.“, чийто домакин е Националният пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Сливен.
По думите му, ако революционните комитети могат да бъдат определени като „мозъка“ на въстанието, то църквата е била неговото сърце. Той подчерта, че много от големите възрожденци са били тясно свързани с Българската православна църква, която е съхранила народния дух и самосъзнание в годините на робство. Свободната Българска екзархия е предвестник на свободната българска държава, допълни архимандритът.
Като пример за ролята на духовенството той посочи Сливенския митрополит Серафим – „тих герой“ на Априлското въстание. Без да участва пряко в революционни действия, митрополитът със своя авторитет и застъпничество е допринесъл Сливен да бъде пощаден от опожаряване. Благодарение на неговите писма до Екзарх Йосиф, които екзархът поръчва да бъдат преведени на английски, Западът, Европа, Америка започват да разбират за това, което се случва в България, отбеляза архимандрит Стефан.
„Никой духовник не е имал за приоритет да вземе оръжие в ръце, но свещеното право на свобода и стремежът към освобождение са били благословени от църквата“, каза още той. Според него църковното единство, олицетворено от Българската екзархия, е изиграло ключова роля в процесите на националното освобождение.
Архимандрит Стефан подчерта значението на историческата памет и необходимостта да се съхраняват вярата, традициите и езикът като основа на националната идентичност. Той изрази надежда живата памет за подвига на героите да бъде пазена и предавана на следващите поколения.
Събитието е част от поредица дискусии, с които БТА провокира разговори по повод 150-годишнината от Априлското въстание. Форумът е организиран от БТА и е част от инициативата на БНТ, БТА и БНР „14 века България в Европа“ – за отбелязване на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България.