Църквата в трънското село Бусинци е сред малкото у нас, на чийто таван е изобразен звезден небосвод

Освен като най-стария център на грънчарството у нас, трънското село Бусинци впечатлява и с достолепието и загадъчността на своя храм "Св. Николай". За неговата история разказва местният жител и радетел за съхраняването му Стефка Бонева.
В края на XIX и началото на XX век селото е било с население около 1200 души. На мястото на сега действащия храм е имало друг, който е бил по-малък и не е можел да побере местните. В него всяка неделя са се провеждали от три до четири венчавки. Нуждата от нова и по-обширна църква, довежда до необходимостта от построяването ѝ.
Началото на миналия век е завършен градежът на храма, а в периода 1923 - 1927 г. е изографисан. Хората даряват свещници и друга необходима посуда. Интересен факт е, че повечето от църковните съдове и досега са глинени, тъй като селото се е славело открай време като център на керамиката. 
Божият дом в Бусинци впечатлява посетителите с иконостаса си. Погледът на всеки, прекрачил прага му, обаче е насочен към изрисувания таван със звездно небе, какъвто може да се види на много малко места у нас и по света. "Църквата е интересна с това, че има звездно небе и черни ангели или серафими. За мен това е рядко срещано. В чужбина съм виждала една такава църква. Може би и на едно-две места в България има, но не е често срещано", казва Бонева.
Църквата "Св. Николай" е известна и с друга ценна находка, открита тук - "Бусинското четириевангелие" от третата четвърт на ХVI век, вероятно писано в Молдова, което в наши дни е част от колекцията "Славянски ръкописи" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". 
"Тук, в следосвобожденско време, Константин Иречек намира "Бусинското четириевангелие" от XVI век. Това е изключително ценен ръкопис, съхраняван в Националната библиотека. "Четириевангелието" е важно само по себе си като ръкопис не само с това от кой век е, но и заради това, че съдържа ценни картини. Иречек го намира съвсем случайно, обикаляйки България и идвайки в църквата на нашето село. Тогава той вижда, че местният отец служел по него, включително си водел и записки на гърба му. Тогава пътешественикът моли да вземе ценната реликвата, а в замяна обещава и по-късно изпраща цял набор църковни книги, по които свещенослужителите продължават да водят службите си", разказа местната жителка.   
Желанието на бусинчани днес е храмът им да стане по-оживен и посещаван, както е било в миналото. Със събрани дарения и средства те са успели да сменят керемидите на покрива, както и да измажат външната му фасада. Ремонтирана е и магерницата в двора. Средства обаче са необходими за съхраняване на уникалните фрески във вътрешността на черквата.
В миналото грънчарството е било основен поминък за жителите на Бусинци, но той спира преди тринадесет години, когато умира и последният майстор в селото - бай Богдан. Днес Стефка и семейството ѝ са се заели с нелеката кауза да съживят занаята с дълбоки корени и история. Преди няколко години те създават арт пространството "Бусинска сръчкотилница", познато сред местните и като "Жълтата къща". В него посрещат посетители от близо и далеч, решили да научат повече за грънчарската традиция. Тласък за увеличаване на посещаемостта от страна на туристите и за съживяването на славата на Бусинци дава и романът "Глина" с автор Виктория Бешлийска, чието действие се развива през XVII век в трънското село.