Тухлите, с които е изграден старият великотърновски квартал „Варуша", показа Христомир Славчев. В Къщата на архитекта във Велико Търново той представи пред публиката избрани екземпляри от своята колекция с различни тухли, събирани в продължение на шест години.
Тухлите, с които са изградени къщите във „Варуша" са били различни, според целите на използването и времето – от възникването на квартала до неговото разрастване през годините, каза за БТА Славчев.
Според сведенията кварталът е създаден в края на 18-и, началото на 19-и век, когато на хората, идващи от съседните на Търново села, градската управа разрешава да строят своите домове на запад върху стръмен терен, който днес дава характерния профил на Велико Търново. Първоначално строителите на новите къщи са използвали най-популярните преди Освобождението тухли, които се приближават до тези от римско време и са по-тънки. Характерно е било и използването на облицовъчни тухли, за да се пести материал. С тях са покривали кирпичените стени, за да ги укрепят, разказа пред посетителите Славчев.
В неговата колекция има тухли от първите години след Освобождението, върху които е изписана годината на производство, като той притежава от 1888 г. Показана е османска тухла, използвана за строежа на църква, а върху нея надписът е арабски. След Освобождението започва производство на тухли с австрийски размер, които се изработват в тухларните работилници.
Като строителен инженер Христомир Славчев се интересува от развитието на тухларството през годините в цялата страна. На пръв поглед всички тухли изглеждат еднакви, но за колекционера това не е така, тъй като всяка фабрика за производство на тухли през годините е имала своя специфика заради различните машини, които е използвала.
В колекцията си той притежава тухли от различни краища на България. На географски принцип има експонати от Монтана, София, Самоков, Гоце Делчев, Велико Търново, Плевен, Овча могила, Пловдив и други градове, дори тухла, която е била част от реквизита на филма „Баш майстора“.
Интересно е, че през периода на социализма строителството е било с такива темпове, че цеховете, които произвеждат тухли от глина, не са смогвали да отговорят на търсенето и затова започват да произвеждат силикатни тухли. Те са се правели от 95 процента пясък и пет процента вар. Този по-евтин вариант се е използвал при изграждането на вътрешни стени, защото спецификацията му показва, че не е издържал на външни влияния.
Тухлите се различават дори цветово. Тези, които са се произвеждали в Източна България – Попово, Варна, Шумен, са по-светли, защото там глината е с по-светъл цвят, докато тези от Централна България, района на Павликени и село Бутово са тъмни. Тухлите от района на Родопите имат пясък, тъй като там теренът е хълмист и не е чиста глината. Там, където има льосови почви, глината е по-чиста, такъв е районът към Дунав и тук това производство е силно застъпено, посочи Славчев. В експозицията са представени силно овъглени тухли, които са останали при производствения процес на опичането им, както и работното облекло на работниците в тухларните фабрики.
Според инженера колекцията е ценна и за архитектите, които се занимават с опазване на културно-историческото наследство. За да я популяризира, той избира дните на фестивала „48 часа Варуша юг“, посветен на емблематичния търновски квартал.