Пред БТА Бобокова каза, че темата е дала много възможности и е провокирала артистите да бъдат по-смели. По думите й идеите на всеки от тях са много интересни. Всички творби са направени по време на фестивала в Балчик. Има живопис, видео, фотография, инсталации, пърформанси.
Подборът на артисти, които екипът кани на „Процес-Пространство“ се случва по различни канали, обясни Рада Якова. Някои следим дълго преди да ги поканим. Сериозните автори от чужбина имат заета програма и една година не стига, за да откликнат. Приемаме и препоръки, добави тя. Фестивалът не отправя отворена покана, уточни Бобокова и добави, че целогодишно получават писма от автори, които имат интерес към събитието. „Който ни припознае, се свързва с нас, ако и ние го харесаме - има среща. Все по-често са такива случаите и ние обръщаме внимание на всеки. Имаме дори чакащ лист, защото за съжаление разполагаме с ограничен годишен капацитет на хората, които можем да поканим. Опитваме се всяка година да ги селектираме така, че да си подхождат като комбинация, но и да се противопоставят като енергии. Да не си пречат, а да се допълват“, обясни тя.
По думите на Якова екипът не прави ограничения в изразните средства. „В началото им показваме, че могат да мислят смело за това, което ще творят тук, и няма ограничения поне в първия етап, в който те могат да разперят крила. На втори етап се появяват чисто практически причини за съобразяване с пространството на изложбата, след като чуем какво планират“, обясни тя. По думите й всяка година форумът е предизвикателство и за организаторите. Този път се е наложило за реализацията на творбите да търсят леярна, майстор дърводелец и да осигурят 300 килограма глина.
Като истинска провокация оценява инсталацията „Заземен“ на Алем Коркут от Хърватия Христина Бобокова. Той изследва символиката на издигането и срива чрез трансформацията на обект - алуминиеви стълби, които в подножието си се превръщат в разлят метал. Скулптурата извиква момента, когато стремежите стават неустойчиви, споделя авторът. По думите на кураторката идеята му е свързана с това, че хората се стремят цял живот да се изкачват все по-нагоре в социалния статус, в професионален и личен план, но не бива да забравят, че са заземени. Това е сериозна силна работа, която отне доста време на автора, поясни тя.
Цветан Кръстев от Варна, който участва не за първи път в „Процес-Пространство“, представя „Балчик като абстракция“ - три дигитално генерирани картини, пресъздаващи по различен начин крайбрежието на града. Към всяка от тях има видео, което може да се гледа чрез QR-код. В текста на автора се посочва, че „всяка абстракция има конкретен прототип и всяко конкретно нещо има абстрактен прототип“.
Интересни според Бобокова са работите на Мирчеа Модреану от Румъния. Те са живописни мащабни платна, диптих „Знаците на Балчик“, свързани с основните божества на региона - Кибела и Дионис. Закрилниците на града обаче са преплетени със съвременни елементи на градската среда.
Венелин Шурелов представя работа, свързана с негова тема за човека. Това са дървени фигури на гмуркачи, чието заглавие е „Homo volans или как митологичната фигура намира автомобилна част в океана от познание“. Кирил Станоев участва с режисирана фотография, а освен това е направил и сериозната документация на всички събития във фестивалните дни, отбеляза кураторката. По думите й това е много важно за процесите в артистичното събитие.
Произведението „Картография на утопиите“ на Лора Пармакова от Пловдив е свързано с безтегловността, частиците, които витаят като енергия и са елементи на хаос, който е хем организиран, хем не, смята Бобокова. Към пластичната част има и живописно платно.
Войн де Войн се представя на форума в Балчик с инсталация Extra ordinary life и пърформанс. Той включва пейзажи от лични фотографии, правени на различни места по света, изпринтени на текстил, с елементи от глина, монети, метал. Антония Колева - Нитра от Варна участва с дигитален принт върху метал, посветен на морските обитатели.
Пърформанс е направила Мария Прошковска от Украйна. Той трае около пет часа, запечатани на видео. В действието тя смесва 300 килограма глина с пясък, слама, обгоряло зърно при бомбардировки в Киев. „Оставане в беда“ е много драматична сериозна работа, свързана с актуални теми като трагедиите, войните, емиграциите по света, каза Бобокова.
„Днес искам да танцувам като раците“ е работата на Алияж Велички от Словения. Той е направил графит на фара на яхтеното пристанище в Балчик и е снимал рисунките на полароид, след което ги е апликирал по специален начин върху тухли. Според кураторката той прави връзка между статичното и мобилното.
„Изкривявания“ са наречени трите акрилни платна на Сенем Денли от Турция. Тя е поп-арт художничка, която работи с изкуствен интелект. За произведението си за фестивала в Балчик казва, че е въвела твърде много подкани в системата, вследствие на което в изображението се появяват грешки. Авторката избира някои детайли, като ги променя и така създава картините. Според Бобокова тя коментира с ирония модерните тенденции да използваме ИИ, той да ни дава информация, насоки и да ни формира.
На форума участва Ганчо Ганчев - Гана, който е популярен графити артист в България. Освен като автор, той се представя и в паралелната програма в градската галерия на Балчик с изложба на своята галерия „Наратива“ от Велико Търново.