Творбите на Михайло Парашчук върху фасадите на знакови сгради са неделима част от европейското лице на София, каза украинският посланик Олеся Илашчук

Архитектурните скулпторни решения на Михайло Парашчук върху фасадите на ректората на Софийския университет, Българската академия на науките (БАН), Българската народна банка (БНБ), Съдебната палата, Парламента, Министерството на отбраната и много други, са неделима част от европейското лице на днешна София. Това каза посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук по повод откриването на изложбата „По следите на Михайло Парашчук“, която беше представена днес на площад „Света Неделя“. Експозицията е посветена на деня на провъзгласяването на София за столица на България, който честваме днес, 3 април.
„Естетиката на всеки град се оформя не само от архитектите, но и от техния творчески съюз със скулптори, които в тандем създават архитектурни бижута. Един от тези скулптори за София беше Михайло Парашчук, през първата половина на ХХ век. Затова сме изключително щастливи, че може да представим Софийското скулпторно наследство на проф. Парашчук - личност, която направи изключително много за истинското приятелство между България и Украйна“, каза заместник- посланикът на Украйна в България д-р Анна Тертична.
По думи на посланика на Украйна Олеся Илашчук „в деня на българската столица целим да разкажем за украинския и български скулптор Михайло Парашчук, който остави трайно наследство и преобрази много емблематични сгради“.
Михайло Парашчук е оставил свои творби не само в София, но и в Украйна, Полша и Германия. По думите на Олеся Илашчук той е бил „не само талантлив скулптор“, но и изявен политик, дипломат и общественик.
Тя припомни, че преди около 100 години, след болшевишката съветска окупация на Украйна, Парашчук пристига в България като представител на Международния червен кръст, за да помага на украинските военнопленници и емигранти, и „остава в София завинаги“. В продължение на четири десетилетия той посвещава труда си на скулптурата, архитектурата и обществената дейност, включително на развитието на приятелството между украинци и българи.
Илашчук отбеляза, че трудната му съдба и репресиите срещу него са свързани с „трагичните събития в Украйна, България и Европа през ХХ век“. За известно време той е и официален представител на украинското външно правителство, като активно популяризира украинската кауза в България и се превръща в „основен двигател за развитие на украино-българската дружба“.
По думите ѝ посолството на Украйна днес „е последовател на усилието да върне на Парашчук достойно място в историята на българската култура и архитектура“.
Гост при откриването на изложбата беше кметът на София Васил Терзиев, който каза: „Изключително съм щастлив, че точно на този ден можем да дадем старт на тази изложба, за да може софиянци да се запознаят с труда и историята на Михайло Парашчук - човек, който е дал много на нашия град, но много малко от софиянци знаят за неговия живот и за неговия принос към това София да изглежда наистина европейска“.
Васил Терзиев отбеляза, че самият той е сред хората, които „с огромен интерес“ са открили колко значимо е наследството на този творец в София. По думите му много знакови сгради в града – както като екстериор, така и като интериор – носят неговия отпечатък.
Той изрази надежда „повече хора да бъдат запознати с неговия принос“, но и да се научат да гледат по-внимателно на градската среда. Често, посочи Терзиев, в забързаното ежедневие „гледаме само плочките, по които вървим“, вместо да вдигнем поглед и да видим красотата на сградите около нас, както и да се поинтересуваме от тяхната история.
Според него именно когато „имаме очи да видим всичко красиво в нашия град“, ще бъдем по-съзнателни за това как да го опазим и развиваме. Така обществото може да върви напред, „оценявайки всичко, което е направено преди нас, пазейки го и умно надграждайки го във времето“.
„Ако трябва да говоря за личността и делото на Михайло Парашчук, няма да ни стигне време, мисля, че мястото не е площада на „Св. Неделя“, а и мисля, че тази изложба говори сама за себе си и достатъчно за личността и делото на Михайло Парашчук“, отбеляза председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) доц. д-р Михаил Груев.
Доц. Груев подкрепи думите на кмета Васил Терзиев с призива „да вдигнем поглед от плочките“ и да обърнем внимание на заобикалящата ни среда. Той отбеляза, че макар ежедневието често да ни кара да се фокусираме върху дребните несъвършенства, ако погледнем нагоре, ще видим знакови сгради като Съдебната палата, Българската народна банка и Софийския университет – част от архитектурното богатство на столицата.
По думите му десетки емблематични сгради в София носят „белега на действително забележителното творчество на Михайло Парашчук“. Той дори подчерта, че може „смело да се каже“, че без неговия принос градът едва ли би придобил онзи европейски облик, характерен за 30-те и 40-те години на ХХ век.
Доц. Груев определи Парашчук като „посланик на дружбата между българския и украинския народ“ и „посланик на мирната роля на изкуството“. Според него творецът остава свидетелство за „таланта на гения“ и фигура, която продължава да обединява както българи и украинци, така и изследователи от различни области, които и днес се вглеждат в неговото творчество.
Кураторът на изложбата Иво Милев обясни, че „идеята на тази изложба беше да обиколи знаковите места в България, където Парашчук е работил и е оставил своя отпечатък“. По думите му, макар често да бъде определян като „софиянец“, тъй като прекарва голяма част от живота си в столицата и творчеството му е тясно свързано с нея, негови произведения могат да се открият на много места из страната.
Милев подчерта, че експозицията е част от „един много по-голям изследователски проект по документиране творчеството на Михайло Парашчук“. Той отбеляза още, че значителна част от това наследство е съхранена, но „в една друга степен то, за съжаление, не е открито за публика“.
„Една част от творчеството на Михайло Парашчук, за съжаление, е загубена. Това се дължи на щетите от Втората световна война, защото някои сгради са пострадали, а други са разрушени по времето на социализма. Може да се каже със сигурност, че 80% от архитектурно-художественото творчество на Парашчук е запазено“, обобщи Иво Милев.