У нас има голям глад за преводна литература, каза Десислава Желева от издателство "Колибри"

"Има легенди за първите преводни книги в България от началото на 90-те години и за това как хората са се редили на опашки на площад "Славейков". Една от първите преводни книги на нашето издателство е "Историята на О" от Полин Реаж, която е доста скандална за времето си. Първият ѝ тираж тогава е бил 80 хиляди. Това е огромна бройка. Сега средният тираж на книга е по-малко от 2000. Представете си само какъв е бил гладът за чуждоезични книги тогава." Това коментира Десислава Желева, директор на маркетинг и издателски стратегии в българското издателство "Колибри" по време на дискусионен панел в рамките на Черноморския международен литературен фестивал, който се провежда за първи път и негов домакин е Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас.Дискусията бе посветена на начина, по който се приемат преводите от други езици на националните пазари в страните - участници във форума, сред които са представители както от България, така и от Турция, Румъния, Украйна и Грузия."Сега повече от 70% от книгите, публикувани в България, са от български автори. Това прави по-малко от 30% книги с преводна литература. В нашата издателска къща ситуацията е по-различна. Над 70% от книгите, които сме продали миналата година, са преводни", коментира още Желева и допълни, че издателството им предпочита да гледа на себе си като прозорец към други държави, езици и истории. Тя обясни, че преди около 25 години е поставено началото на тяхна поредица със съвременна европейска литература, чийто основен фокус сега са млади автори от Европа, които имат издадени повече от една книга и не са толкова популярни у нас. Желева обяви, че най-продаваните им книги на завършилия преди броени дни Пролетен панаир на книгата в София са били издания на френската писателка Мелиса да Коста и от японката Миеко Каваками. "За нас това показва, че гладът за чужда литература продължава и дори нараства. Надявам се, че ще продължим да отваряме този прозорец към други езици и култури. Трудно е, защото повечето хора имат склонност да четат книги, преведени от английски или френски, докато по-малките езици винаги остават малко по-назад. Нашата основна работа обаче е да се опитваме да популяризираме и автори от страни като Гърция и Турция например. Статистиката ни показва, че засега се справяме добре с тази задача", допълни редакторката.