Участието на Одеса, Бесарабия и бесарабските българи в Априлското въстание е комплексно, каза проф. д-р Александър Ганчев
„Априлското въстание от 1876 г. е връхна точка в българското националноосвободително движение, в която съществена, макар и често косвена роля, играят българските общности в Южна Русия, особено в Одеса и Бесарабия. Тези общности не участват масово във въстанието на територията на Османската империя, но допринасят значително за неговата подготовка, подкрепа и последици“, подчерта проф. Ганчев.
Според него дейността на Христо Ботев в Одеса, Задунаевка и Измаил играе важна роля за активизирането на бесарабските българи. „Благодарение на неговото влияние през есента на 1875 г. и пролетта на 1876 г. в Южна Русия се създават български военни дружини в Кишинев и Одеса, съставени от българи, служили като офицери в руската армия. Това е ясен пример за косвено участие – чрез подготовка на кадри и създаване на военен потенциал извън пределите на България“, акцентира проф. Ганчев.
Както подчерта съпредседателят на Научното дружество на българистите в Украйна, съществен принос имат и финансовите ресурси, осигурени от бесарабските българи.
„Българският комитет в Болград организира събирането на средства за подпомагане на въстанието и четническите акции. Значителна сума – около 17,7 хиляди франка – е изразходвана за екипирането на четата на Ботев, като допълнително около 5 хиляди франка са предоставени от българите в Кишинев. Това показва, че без материалната подкрепа на емиграцията организирането на въоръжени действия би било значително по-трудно“, допълни той.
„Наред с косвеното участие съществуват и конкретни прояви на пряко включване. Двама участници от Болград – В. Господинов и Михаил Тодоров Каназирски – се отправят към Галац, за да се присъединят към четата на Ботев и да участват в бойните действия. Върбан Господинов, родом от Русе, преминал с Ботевския отряд Дунав и загинал пръв в схватка с враговете“, отбеляза проф. Ганчев.
„Михаил Каназирски е роден през 1849 г. в Болград в семейство на известни търговци и меценати. Неговият дядо се преселва в Бесарабия в началото на XIX век от района на Средна Сърнена гора (днешните общини Брезово и Братя Даскалови), като първоначално се установява в с. Импуцита (дн. Владичен), а от 1826 г. семейството трайно се заселва в Болград. Според регистъра на населението от 1850 г. родът е многоброен – 9 мъже и 6 жени – именно в тази среда израства бъдещият участник в четата“, разаказа още проф. Ганчев.
„След потушаването на въстанието и гибелта на Ботев, ролята на българите в Южна Русия не намалява. Напротив, те активно организират събирането на помощи за пострадалото население в България, превръщайки се във важен тил на националното движение. Така тяхната дейност обхваща целия цикъл на въстанието – от подготовката и подкрепата до последващата хуманитарна помощ“, резюмира той.
Новият брой на списание ЛИК бе посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание през 1876 г. и бе представен чрез видеовръзка в различните пресклубове на БТА в страната и чужбина. Тематичното издание за литература, култура и изкуство на Българската телеграфна агенция (БТА) представя въстанието чрез своя архив – с информация за честванията му през годините, която е съхранена в емисиите и бюлетините с новини. Броят включва също мнения и коментари на преподаватели, общественици и представители от местните общности в градовете центрове на революционните окръзи, свързани с историята на въстанието.