Изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), е дело на учени от Оксфордския университет, университета „Фридрих Шилер“ в Йена и Германския център за интегративни изследвания на биоразнообразието (iDiv). Вместо да анализират единствено терена и историческите източници, те изчисляват колко енергия биха изразходвали хората и животните по различните възможни маршрути, като поставят особен акцент върху 37-те бойни слона в армията на Ханибал.
Историческите сведения за прехода на Ханибал през Алпите се основават главно на разказите на древногръцкия историк Полибий и на римския историк Тит Ливий. Макар и двамата да описват похода, те не посочват еднозначно кой алпийски проход е използвала картагенската армия. Именно различното тълкуване на техните сведения е причина въпросът да остане предмет на научни спорове повече от две хилядолетия.
Според резултатите най-вероятният маршрут е високопланинският проход Кол де ла Траверсет (Col de la Traversette), който, въпреки по-голямата си надморска височина, би изисквал най-малко енергия за придвижването на цялата армия. Учените посочват, че преходът през прохода Кол дю Клапие (Col du Clapier) – дълго време смятан за най-вероятния маршрут – би изисквал много по-големи запаси от храна за войниците, конете и слоновете.
Изчисленията показват още, че по време на прехода слоновете вероятно са разчитали на мастните си запаси и са загубили около 4 процента от своите телесни мазнини. При конете загубата би достигнала около 11 процента, а при хората - близо 19 процента. Според авторите това съответства на историческите сведения за тежките загуби, понесени от армията по време на пресичането на Алпите.
Изследователите подчертават, че техният анализ не дава окончателен отговор за маршрута на Ханибал, но предоставя нови аргументи в полза на прохода Кол де ла Траверсет. Проучването отчита биологичните ограничения и хранителните потребности на хората и животните по време на един от най-забележителните военни походи в древността, пише още „Дер Щандарт“.