Учени допускат, че специфичен ген е „виновен“ за появата на речта при хората


Американски учени направиха предположение въз основа на експерименти, че появата на говоримия език при хората е свързана със специфичен ген, съобщава АП.
Защо хората са започнали да говорят? Учените предполагат, че генетиката е изиграла голяма роля - и твърдят, че еволюцията на тази изключителна способност е била от ключово значение за нашето оцеляване.
Ново проучване свързва определен ген с древния произход на говоримия език. Изследователи предполагат, че вариант на протеин, открит само при хората, ни е помогнал да общуваме по нов начин – чрез реч. Речта ни е позволила да обменяме информация, да координираме дейности и да предаваме знания, което ни е дало предимство пред изчезнали наши братовчеди като неандерталците (Homo neanderthalensis) и денисовите хора (Homo denisova).
Новото изследване е „добра първа стъпка, за да започнем да търсим специфични гени“, които могат да повлияят на развитието на речта и езика, казва Лайза Файнстак от Университета на Минесота, която не е участвала в изследването. Разработката един ден може да помогне на хора с говорни проблеми, убедена е тя. 
Генетичният вариант, който изследователите са проучили, представлява един от цял набор от гени, „допринесли за появата на Homo sapiens като доминиращ вид, какъвто сме днес“, казва д-р Робърт Дарнел, автор на изследването, публикувано в изданието Nature Communications.
От началото на 90-те години на миналия век Дарнел изучава протеин, наречен NOVA1 и известен като решаващ за развитието на мозъка. За последното изследване учените от неговата лаборатория в нюйоркския университет „Рокфелер“ са използвали молекулярната ножица за редактиране на гени Crispr, за да заменят белтъка NOVA1 при мишки с такъв от човешки тип, за да проверят реалните ефекти на генетичната вариация. За тяхна изненада човешкият белтък променил начина, по който животните вокализирали, когато комуникирали едно с друго.
Малките мишки с присаден човешкия вариант пищели по различен начин от нормалните си събратя, когато майка им се приближавала. Възрастни мъжки мишки с този вариант пищели различно от нормалните си събратя, когато виждали разгонена женска.
И при двата сценария мишките бяха мотивирани „да говорят“, казва Дарнел и добавя: „а те „говореха“ по различен начин с човешкия вариант, което илюстрира ролята му в речта“.
Това не е първият случай, когато се установява, че ген е свързан с речта. През 2001 г. британски учени откриха първия ген, свързан с езиково и речево разстройство. Те го нарекоха FOXP2 - човешки езиков ген. Оказа се обаче, че вариантът му при съвременните хора не е уникален за нас като вид. По-късни изследвания установиха, че той е бил общ и за неандерталците. От друга страна, вариантът NOVA1 при съвременните хора се среща единствено при нашия вид, пояснява Дарнел.
Наличието на специфична генна вариация не е единствената причина хората да могат да говорят. Способността зависи и от други фактори като например анатомичните особености на човешкото гърло и областите на мозъка, които работят заедно, за да позволят на хората да говорят и разбират езика.
Дарнел се надява, че скорошната му екипна работа не само ще помогне на хората да разберат по-добре своя произход, но и в крайна сметка ще доведе до нови начини за лечение на проблеми, свързани с говора.

Лондон

Учени създадоха кръвен тест, който оценява биологичната възраст на органите

Учени от Австрия са създали кръвен тест за оценка на скоростта на стареене на органите, пише сп. „Нейчър медисин". Тестът,...

София

Новото детско издание „Лисича ръкавичка“ е първата книжка от приказната поредица „Дивен свят”

Новото детско издание „Лисича ръкавичка“ е първата книжка от приказната поредица „Дивен свят”. Автор на текста е писателката Юлия Спиридонова,...

Търговище

Художничка с корени от поповското село Светлен ще представи изложба по време на традиционния местен събор

Кметството на село Светлен и Народно читалище „В. М. Гаршин-1902“ организират на 29 август празнична програма по повод събора на...

Брюксел

Температурата на Световния океан достигна нов рекорд, обяви Службата за климатични промени на ЕС „Коперник“

Средната денонощна температура на повърхността на Световния океан достигна 21,1 градуса по Целзий на 22 август, подобрявайки предишния рекорд от...

Делхи

Индия одобри проекта за първия модул на своята орбитална космическа станция

Проектът за първия модул на индийската орбитална космическа станция е получил одобрение и се подготвя за реализация, съобщи Индийската организация...

Лондон

Принц Хари напуска управителния съвет на неправителствената организация „Африкански паркове“ след 10 години на поста

Британският принц Хари напуска управителния съвет на неправителствената организация „Африкански паркове“ (African Parks), която управлява защитени територии от Чад до...