Учени и млади изследователи от България и чужбина участваха в 12-ата национална геофизична конференция, каза за БТА доц. Петя Трифонова

Българската академия на науките (БАН) бе домакин на 12-ата национална геофизична конференция, организирана от Дружеството на геофизиците в България (ДГБ). Двудневното събитие събра учени, изследователи и студенти от цялата страна, предоставяйки платформа за обмен на знания, нови методи и иновации в областта на геофизиката, каза за БТА доц. Петя Трифонова от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН (НИГГГ-БАН).
Тя съобщи, че в конференцията са участвали учени от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, от Института за космически изследвания и технологии при БАН, от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", от Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", от Университета за архитектура, строителство и геодезия, както и гост-лектори от Великобритания, Австрия и Швеция.
Конференцията бе открита от чл.-кор. д-р Даниела Йорданова с приветствие от името на ръководството на БАН, а модератор на откриващата сесия бе председателят на геофизичното дружество д-р Христиан Цанков. Проф. Йорданова представи лекция за магнитните свойства на естествени материали като мощен инструмент за изследвания в науките за Земята, подчертавайки потенциала им за широк спектър от приложения, съобщи доц. Трифонова.
Програмата на конференцията обхвана разнообразни тематични сесии, каза доц. Петя Трифонова и отбеляза, че първата от е била за геонауката за обществото, образованието и околната среда. Дискутирани са и съвременни подходи за оценка на хранителното съдържание на почви и компости чрез магнитни свойства, както и модерни неразрушителни методи за контрол на качеството на асфалтови настилки с използване на георадар.
"В сесията за физика на Земята, геодинамиката и седиментологията бяха представени лекции за сеизмичната опасност в България, анализ на афтершоковата серия на голямо турско земетресение, характеристики на Pi2 геомагнитни пулсации и потенциала на GNSS станции за многопосочни научни приложения. Презентации разгледаха и зависимостта на H/V кривата от ориентацията и вида на измервателното оборудване, както и ефективността на сеизмологичната мрежа на Софийския университет "Св. Климент Охридски", обясни доц. Петя Трифонова.
Тя каза, че в сесията за палео- и архео-геофизика са представени геофизични проучвания на неолитното селище Иридере, римски некропол в района на железопътната гара в Пловдив и римската пътна станция Сирнота, като са показани възможностите на геофизичните методи за археологически изследвания.
В сесията за дистанционно наблюдение, за безпилотни летателни апарати и за географските информационни системи (ГИС) участниците се запознаха с приложението на MT-SAR за мониторинг на земни движения в кариера за инертни материали, с резултати от батиметрично сканиране в Южния залив на остров Ливингстън, с възможностите за многофункционално използване на GNSS станцията, изградена там и с комбиниране на оптични и лидарни сателитни наблюдения за оценка на нивото на водата в резервоари, обясни доц. Трифонова.
По думите й във втория ден фокусът на конференцията е бил върху резултати, получени от проучвателната геофизика. Представени са магнитотелурични изследвания за добив на полезни изкопаеми, методи за оценка на космическите влияния върху инфраструктурата във Великобритания и интегрирани подходи за геотермални проучвания.
За проекта "ГеотермПро", финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост по механизъм, управляван от Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии, са представени резултати с един устен и с два постерни доклада. 
Имаше и доклад, представящ апаратурата и изследванията, провеждани в Conrad Observatory в Австрия, обявен от ръководителя на научното звено д-р Роман Леонхардт, каза доц. Петя Трифонова.
Тя съобщи, че е представена и единствената европейска научна инфраструктура EPOS-ERIC, която интегрира и предоставя данни в областта на науките за Земята. България е пълноправен член на тази инфраструктура и участва активно в голяма част от тематичните пакети чрез в дейностите на Националния геоинформационен център, ръководен от НИГГ-БАН и финансиран от Министерството на образованието и науката по Националната пътна карта за научна инфраструктура за 2020-2027 г.