Какво представлява антропоценът? От климатичните промени до изтребването на цели видове и замърсяването, от средата на 20-ти век насам хората оказват толкова силно и трайно влияние върху Земята, че според специален екип от учени тогава е започнала нова геоложка епоха - антропоценът. Според учените тази епоха е стартирала някъде между 1950 и 1954 г. Наречена е „антропоцен“, дума, която произлиза от гръцките термини за „човек“ и „нов“.
Миналата година докладът на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) предупреди, че хората по света са изправени пред истинска буря от несигурност, свързана с „дестабилизиращия планетарен натиск и неравенствата на антропоцена“.
Изкопаемите горива, които подхранваха индустриалната революция и просперитета, вече затоплиха планетата с 1,2°C, предизвиквайки екстремни метеорологични условия и множество катаклизми, илюстрирани от това, че последната седмица беше средно най-горещата, откакто се отчитат температурите на Земята.
Изправен пред тези факти, Педро Консейсао, отговарящ за доклада на ПРООН, се опасява, че усещането за „апокалипсис“ ще убие и най-малкото желание да се променят нещата.
Човечеството обаче не е в капана на цикъл на самоунищожение, подчертава Ърл Елис, професор в университета в Мериленд.
Със сигурност „най-доброто време за постигане на въглеродна неутралност беше вчера“, но това не означава, че не можем да направим нищо повече, казва ученият и добавя: „Човекът е в състояние да използва невероятни количества енергия за мащабни неща като летене или напускане на Земята, за да отиде в космоса - има множество възможни варианти на бъдещето“.
Как да си представим тези варианти на бъдещето?
„Като писател и творец е ужасно лесно да създаваш антиутопии, тези измислени истории, описващи тъмни паралелни светове“, обяснява британската писателка Манда Скот пред АФП.
„Начинът, по който си представяме бъдещето, е до голяма степен заключен в настоящата система“ и затова „е по-лесно да си представим пълното изчезване на живота на Земята, отколкото края на хищническия капитализъм, защото смятаме, че нещо е така, а не иначе“, обяснява тя.
Според Манда Скот, за да се избегне катастрофата и да се създаде ново въображение, решението се крие в „трутопиите“ (thrutopias), английски неологизъм, описващ истории за промяна, разказващи как хората преодоляват пречките, за да създадат бъдещето, което искат.
Но тя признава, че това не е лесно: да си представим трансформацията, която човешките общества и природа могат да претърпят, за да просперират през антропоцена, е като да отгатнеш формата, която ще приеме гъсеница, когато достигне зряла възраст. „Ако не знаете процеса предварително, гарантирам, че би било невъзможно да предвидите пеперудата от гъсеницата“, убедена е писателката.