Учени изясниха хода на първото документирано в историята пълно слънчево затъмнение, станало преди 2700 години в Китай

Изследователи от Университета на Нагоя, Япония, са проучили данните за пълното слънчево затъмнение от 709 г. пр.н.е. - най-старото документирано пълно слънчево затъмнение в човешката история, пише изданието Astrophysical Journal Letters. Анализът на учените до голяма степен потвърждава записите на китайските астрономи, отразили събитието в древността.
На 17 юли 709 г. пр.н.е. е настъпило пълно слънчево затъмнение, по време на което Луната е преминала между Земята и Слънцето, закривайки Слънцето напълно за няколко минути. Това рядко явление е било видимо в китайското херцогство Лу, близо до столицата Цюйфу, в днешната източна китайска провинция Шандун. Свидетелите на зрелищното събитие го интерпретирали като поличба за политиката на императора, разказвали за него на своите потомци и по този начин предали сведенията за феномена на следващите поколения.
Няколко века по-късно китайските астрономи най-накрая записали разказите, като отразили древните наблюдения в своите хроники. В тези документи се посочва, наред с други неща, че „слънцето е било напълно потъмняло“ и е било „перфектно жълто отгоре и отдолу“, докато „затъмнението е проникнало до центъра на слънцето“. Историците смятат това за най-старото запазено описание на пълно слънчево затъмнение, включително на т. нар. К-корона - яркият пръстен, видим с просто око около потъмнялото слънце, представляващ най-външния слой на слънчевата атмосфера.
Екип, ръководен от Хисаши Хаякава от университета в Нагоя, е проучил по-подробно тези исторически записи и ги е сравнил с модерните астрономически изчисления. По този начин изследователите са успели да реконструират точната последователност от събитията на слънчевото затъмнение и да проверят точността на разказите. Първоначално те са констатирали, че небесното събитие не би било видимо като пълно затъмнение от предполагаемата гледна точка в княжеския двор в Цюйфу.
Хаякава и колегите му са стигнали до заключението, че записаното място на слънчевите наблюдения и следователно точното местоположение на двора, трябва да е било неправилно. За да коригират координатите, те впоследствие са анализирали географски данни от този период, както и доклади от археологически разкопки от Цюйфу. Според техните резултати истинската точка на наблюдение на небесния спектакъл и следователно местоположението на двора е била на приблизително осем километра от записаното място.
„Тази корекция ни позволи точно да измерим въртенето на Земята по време на пълното затъмнение, да изчислим ориентацията на оста на въртене на слънцето и да симулираме външния вид на слънчевата корона“, обяснява Хаякава. Тези изчисления разкриват, че короната наистина е изглеждала така, както е описано в хрониките.
Астрономическият феномен от VIII век пр.н.е. съвпада и с други съвременни реконструкции на историческия слънчев цикъл, базирани на радиовъглеродни данни от пръстените на растежа на дърветата. Тези пръстени разкриват колко космическа радиация са получавали дърветата по време на фотосинтезата в миналото.
Според тези данни слънцето отново е станало по-активно след дълъг период на относително спокойствие: затъмнението през 709 г. пр.н.е. се е случило малко след края на слънчевото затишие, което е продължило от 808 до 717 г. пр.н.е. След това слънцето се е върнало към обичайния си единадесетгодишен цикъл на нарастваща и намаляваща магнитна активност, както се потвърждава както от данните от пръстените на дърветата, така и от писмените хроники от Цюйфу.
Констатациите са важни за китайската история, тъй като дворът в Цюйфу е бил важен политически център, прочут и като родно място на философа Конфуций. Освен това резултатите са полезни и за съвременните астрономи: „Това проучване е потенциално ценно за изследване и анализ на исторически слънчеви затъмнения и предоставя важни прозрения за дългосрочни оценки на скоростта на въртене на Земята и за космическата климатология“, пишат още Хаякава и колегите му, цитирани от Astrophysical Journal Letters.