Учени изследваха еволюцията на цъфтящите растения

Цъфтящите растения, сред които царевица, пшеница, ориз и картофи, кленови, дъбови, ябълкови и черешови дървета, рози, лалета, маргаритки, глухарчета, са от изключителна важност както за екосистемата, така и за човечество, сочи проучване, цитирано от Ройтерс.
Заключенията на изследователите се базират на проучване на данни от генома на 9506 растителни вида и на 200 вкаменелости. Резултатите дават повече информация за еволюцията им. Анализираните растения са покритосеменни и са най-сложно устроените. 
В изследването е описано как са се появили и са станали доминиращи през епохата на динозаврите, и как са се променили с течение на времето. 
Учените създават ново "дърво на живота" на тези семенни растения. То обхваща 15 пъти повече видове в сравнение с най-близкото подобно изследване, отбелязва Ройтерс. 
„Това е огромен скок напред в разбирането ни за еволюцията на растенията“, каза ботаникът Уилям Бейкър от Кралските ботанически градини в Кю, Лондон. Той е главен автор на изследването.
Покритосеменните растения се разделят на два класа - едносемеделни и двусемеделни.  Те обхващат около 330 000 вида и представляват около 80% от флората в света. Сред тях са всички основни хранителни култури, треви, повечето широколистни дървета и водни растения. Най-близките им роднини са голосеменните. Това е група, която ги предшества на Земята и включва иглолистни и някои други, с малко над 1000 вида. 
Проучването открива два основни момента на диверсификация при покритосеменните растения. Първият е настъпил преди около 150-140 милиона години през мезозойската ера, като 80 % от тях са възникнали по това време. Следващият е около 100 милиона години по-късно, през неозоя, след гибелта на динозаврите и появата на бозайниците, в условията на понижаване на глобалните температури, отбелязва Ройтерс.  
Семената на цъфтящите растения са затворени, което ги предпазва от изсушаване и им позволява да се развиват в по-широк спектър от географски и климатични среди. 
Те също така развиват структура, която им позволява да взаимодействат основно с насекоми.
„Забележително е, че успяхме да използваме „молекулярен фосилен запис“, натрупаните времеви промени в ДНК-то им, за да видим реални доказателства за бурното им развитие, което се случва в зората на покритосеменните“, каза Бейкър.
Растенията, които цъфтят осигуряват по-голямата част от калориите, консумирани от хората. Това са зърнени храни, плодове и зеленчуци. Освен това те очароват с красотата си и аромата си.
Изследването е публикувано в списание "Нейчър".