Астрономи за първи път са наблюдавали изхвърляне на коронална маса от млада звезда, наподобяваща ранното Слънце, пише сп. "Нейчър астронъми".
Наблюденията могат да допринесат за по-доброто разбиране на това как слънчевата активност е повлияла на зараждането и еволюцията на живота на нашата планета преди милиарди години.
"Отдавна искаме да разберем как изригванията на плазма от короната на младото Слънце са оказали влияние върху на формиращата се Земя", казва ръководителят на изследването Косуке Намеката. "Благодарение на съвместните наблюдения с орбитални и наземни телескопи от Япония, Корея и САЩ успяхме да надникнем в миналото на нашата Слънчева система", допълва изследователят.
Обект на изследването е младата звезда EK Дракон, която се намира на около 110 светлинни години от Земята. Тя прилича на Слънцето, но е в по-ранна фаза на еволюция - такава, в каквато е била нашата звезда около 100 милиона години след раждането си.
За целите на изследването учените са използвали космическите телескопи "Хъбъл" и TESS, както и наземни телескопи в Япония и Корея. Синхронните наблюдения са позволили за първи път да се регистрира изхвърляне на коронална маса от ЕК Дракон.
Астрономите са открили, че горещата плазма е била изхвърлена със скорост 300-550 км/с, а приблизително десет минути по-късно е последвала по-студена газова струя със скорост 70 км/с. Горещата фаза на изхвърлянето освен това е съдържала значително повече енергия от студената.
Изследователите смятат, че подобни мощни изригвания в младостта на Слънцето са могли да създават силни ударни вълни и потоци от високоенергийни частици, способни да променят атмосферата на ранната Земя - разрушавайки молекули или, обратно, спомагайки за синтеза на органични съединения.
"Съвременните теоретични и експериментални изследвания показват, че подобни частици са могли да играят ключова роля във формирането на биомолекули и парникови газове. Това прави изхвърлянията на коронална маса важен фактор за определянето на условията за възникване на живот", казва Намеката.