Учени от САЩ създават дронове по модел на прилепи, които ще се използват при спасителни мисии

Лабораторията по роботика в Политехническия институт в Устър, щата Масачузетс, служи като тестова площадка за малки дронове, предназначени за мисии по търсене и спасяване дори в тъмни, задимени пространства или при тежки климатични условия, съобщава АП.
„Всички знаем, че при земетресения или цунами първото, което обикновено се поврежда, са електропроводите. Често това се случва през нощта, а не може да се чака до сутринта, за да се потърсят оцелелите“, обяснява Нитин Санкет, доцент по роботика. „Затова се обърнахме към природата с въпроса: има ли същество, което вече може да прави това?“ Отговорът Санкет и неговите студенти намират в прилепите – и в уникалната им способност да се ориентират чрез ехолокация.
С подкрепата на грант от Националната научна фондация екипът разработва малки, евтини и енергийно ефективни въздушни роботи, способни да работят там, където традиционните дронове не успяват. Наскоро спасителни екипи в Пакистан използваха дронове, за да открият хора, блокирани на покриви след мащабни наводнения. През август дрон помогна на екип в Калифорния да намери мъж, прекарал два дни зад водопад, а през юли подобна технология подпомогна откриването на безопасен изход за трима миньори, прекарали над 60 часа в капан под земята в Канада.
Въпреки че дроновете вече се използват все по-често при операции по търсене и спасяване, Санкет и други изследователи се стремят да надградят отвъд сегашните ръчно управлявани индивидуални устройства. Според Санкет настоящите роботи са твърде големи, тежки, скъпи и ограничени в своите възможности. Неговият дрон, напротив, се побира в дланта, изработен е основно от евтини материали и може да работи в пълна тъмнина. Малък ултразвуков сензор – подобен на тези, използвани в обществените тоалетни – имитира поведението на прилепите, като изпраща високочестотни звукови импулси и засича ехото им, за да открива препятствия. „Прилепите са невероятни“, казва Санкет и допълва: „Все още сме далеч от това, което природата е постигнала.“
Следващата ключова стъпка, според Райън Уилямс, доцент във Вирджиния Тек, е създаването на въздушни роботи, способни сами да вземат решения къде да търсят. Екипът на Уилямс използва исторически данни от хиляди случаи на изчезнали хора, за да изгради модел, предсказващ поведението на изгубени в природата хора. „След това прилагаме този модел, за да насочим нашите дронове към местата, където вероятността да открием някого е най-голяма“, допълва Уилямс.