Учени откриха, че древните марсиански езера може да са оцелявали десетилетия, въпреки ниските температури на въздуха

Учени от Университета Райс са използвали климатичен модел, модифициран за Марс, за да проучат дали езерата на Червената планета биха могли да оцелеят в места като кратера „Гейл“, намиращ се близо до екватора на планетата, съобщи „Сайънс дейли“.
Техните резултати показват, че езерата биха могли да останат в течно състояние под тънкия слой от сезонен лед десетилетия, а може би и по-дълго, стига общите климатични условия да са стабилни. Геоложките особености, оформени от течащата или неподвижна вода, съществуват на планетата, но много климатични модели показват, че в ранна възраст на Марс трябва да е било твърде студено, за да има течна вода.
Проучването, публикувано в AGU Advances, дава ново обяснение как езерата са могли да съществуват без топъл климат и защо древните езерни легла на Марс изглеждат толкова добре запазени днес.
„Като виждах древните езерни басейни на Марс без ясно доказателство за дебел, дълготраен лед, се запитах дали тези езера могат да задържат водата повече от един сезон при студен климат“, казва Елинор Морленд, водещ автор на изследването.
За да проучи проблема, екипът адаптирал климатичния модел, известен като Proxy System Modeling. Подходът първоначално е разработен от изследователката Силвия Дий за реконструиране на земния климат при използване на индиректни индикатори като годишните пръстени на дърветата или ледените ядра.
На Марс няма дървета и други подобни климатични маркери, така че изследователите разчитали на данните, събрани от марсоходите. Скалните образования и минералните отлагания са служили като заместници на климатичните данни, което позволило на екипа да направи заключения за минали климатични условия.
В продължение на няколко години учените модифицирали модела за езерото така, че да отразява Марс, какъвто би бил преди около 3,6 милиарда години. Те взели предвид фактори като по-слабата слънчева светлина, атмосферата, богата на въглероден диоксид и сезонните разлики, характерни за планетата.
Екипът разработил 64 тестови сценария, основани на измервания от марсохода на НАСА „Кюриосити“ и кратера „Гейл“, както и наличните климатични симулации за Марс.
Всеки сценарий симулирал хипотетично езеро в кратера за 30 марсиански години – около 56 земни. Това позволило на изследователите да проверят дали езерата могат реално да останат течни при други условия.
Симулациите показват различни резултати в зависимост от условията. При някои случаи езерата замръзват през по-студените сезони. В други водата остава течна под тънкия лед, като не замръзва напълно.
„Тази сезонна ледена покривка има роля на естествено одеяло за езерото“, казва Кирстен Зибах, доцент по земни, екологични и планетарни науки и съавтор на проучването. Той изолира водата през зимата, като позволява да се разтопи през лятото, пояснява Зибах. „Тъй като ледът е тънък и временен, той би оставил малко доказателства, което може да обясни защо марсоходите не са намерили ясни знаци за наличието на вечен лед или ледници на Марс“, казва тя.
Резултатите предполагат, че в ранния си етап Марс може да е поддържал дълготрайни езера без наличието на постоянни топли условия. Това опровергава по-ранните допускания, че повърхностните води на Марс биха били възможни само при продължителни топли периоди.