Учени откриха най-старата следа от чумна бактерия отпреди 5500 години

Мащабно проучване на човешките болести отпреди 37 000 години идентифицира вредните бактерии, вируси и паразити, от които хората страдат от хилядолетия, като за първи път е открита чумна бактерия преди около 5500 години, предаде ДПА.
Изследването картографира цял каталог от инфекциозни заболявания чрез анализ на ДНК от кости и зъби на 1313 души, обитавали Европа и Азия (Евразия) от ранната каменна епоха, преди около 12 500 години, до преди около 200 години - като най-старата проба датира отпреди 37 000 години.
Учените констатират, че най-ранните данни за зоонозни заболявания - болести, предавани от животни на хора - датират отпреди около 6500 години и се разпространяват около 1500 години по-късно.
"От доста време подозирахме, че преходът към земеделие и животновъдство е отворил вратата за нова ера на болести - сега ДНК ни показва, че това се е случило преди поне 6500 години", казва професор Еске Вилерслев от университетите в Кембридж и Копенхаген. "Тези инфекции не просто са причинявали болести - те може да са допринесли за срив на населението, миграция и генетична адаптация".
Проучването открива най-старата в света генетична следа от Yersinia pestis - чумната бактерия, в проба, датираща отпреди 5500 години. Смята се, че чумата е убила между една четвърт и една втора от населението на Европа през Средновековието, припомня АФП. "Това е най-старият пример за чума, който сме виждали досега", казва Фредерик Зеерсхолм от Копенхагенския университет. "Тази находка показва как чумата се е развила с течение на времето към версията, която познаваме от чумната пандемия, която връхлита Европа през 1346-1353 г. и на някои места убива до 40 % от населението". 
Открити са и следи от дифтерия отпреди 11 000 години, хепатит В отпреди 9800 години и малария отпреди 4200 години. Общо изследователите идентифицират 214 известни човешки патогени при праисторическите хора от Евразия, отбелязва ДПА.
Изследването е публикувано в списание "Нейчър" в сряда.
Професор Астрид Айверсън от Оксфордския университет е на мнение, че зоонозите "наистина са се появили" преди около 5000 години.
Те "за пръв път се превърнаха в сериозен проблем за хората, когато започнахме да отглеждаме животни заедно в големи стада и да живеем близо до тези животни", каза тя. Според нея животните могат по-лесно да се заразяват помежду си и че рискът от заразяване на хората се увеличава.
Водещият автор на изследването Мартин Сикора от Копенхагенския университет заяви, че разбирането на еволюцията на болестите в миналото "може да ни помогне да се подготвим за бъдещето".
Вилерслев е съгласен, като казва, че картографирането на древните болести може да помогне при разработването на ваксини днес.
"Можете да видите кога даден вирус и бактерия са мутирали, как е станало това, колко бързо се е променил геномът - и кои мутации изглежда са били особено важни", допълни той. "Мутациите, които са били успешни в миналото, вероятно ще се появят отново", допълни изследователят.