Вълните на Алфвен са неуловими магнитни вълни, които изследователите търсят от 40-те години на миналия век. Така учените наричат нискочестотни електромагнитни колебания, възникващи в резултат на взаимодействието между йоните на слънчевата плазма и нейното магнитно поле, за които се предполага, че "напомпват" енергия в атмосферата на Слънцето.
Астрономите вече са открили косвени доказателства за съществуването на вълните на Алфвен, но досега не са успявали да "видят" директно тези колебания.
Откритието е направено с помощта на най-мощния слънчев телескоп в света "Даниел К. Иноуе" (Daniel K. Inouye Solar Telescope, DKIST) на американската Национална научна фондация в Хавай.
Благодарение на пробива най-накрая може да се обясни една от най-големите загадки на Слънцето - как неговата външна атмосфера, короната, достига температури от милиони градуси, докато повърхността му е "само" около 5500 градуса по Целзий.
Вълните на Алфвен, кръстени на шведския физик и нобелов лауреат Ханес Алфвен, който предсказа тяхното съществуване през 1942 г., представляват магнитни смущения, които могат да пренасят енергия през плазмата.
Учените са забелязвали по-големи, изолирани версии на тези вълни и преди - обикновено свързани със слънчеви изригвания. Това обаче е първият път, когато малките торсионни вълни, които са постоянно налични и могат да захранват Слънцето, са наблюдавани директно.
"Това откритие слага край на продължителното търсене на тези вълни, което започва още през 40-те години на миналия век", казва ръководителят на изследването професор Ричард Мортън от университета на Нортумбрия, Великобритания.
Пробивът е станал възможен благодарение на уникалните възможности на инструмент на слънчевия телескоп "Даниел К. Иноуе", който е най-модерният по рода си за наблюдение на короната. Този авангарден инструмент може да вижда невероятно фини детайли и е изключително чувствителен към промени в движението на плазмата.
Откритието има дълбоки последици за разбирането на начина, по който "работи" Слънцето. Короната, най-външната атмосфера на нашата звезда, която е видима по време на слънчеви затъмнения, се нагрява до температури, надвишаващи един милион градуса по Целзий. Това е достатъчно горещо, за да ускори плазмата далеч от Слънцето като слънчев вятър, който изпълва цялата ни Слънчева система.
Разбирането на тези фундаментални процеси има практическо значение за прогнозирането на космическото време. Слънчевият вятър носи магнитни смущения, които могат да нарушат сателитните комуникации, GPS системите и електропреносните мрежи на Земята.