„Успяхме да опровергаем или да оспорим някои от предишните разбирания, изградени на базата на това как тези индивиди са били открити един спрямо друг“, каза Алиса Митник от германския Институт „Макс Планк“ за изследване на еволюционна антропология. „Това дава възможност за различни тълкувания за това кои са били тези хора“.
Дълго време експертите смятат, че четири гипсови отливки, направени от телата на жертвите в древния град, са на майка, която държи дете и на две сестри, които се прегръщат.
Митник и колегите ѝ откриват, че лицето, което е смятано за майка, всъщност е мъж, който няма родствена връзка с детето. Друго от прегръщащите се тела, което дълго време е смятано за жена, всъщност е било на мъж.
Екипът, в който участват и учени от Харвардския университет и университетът във Флоренция, в Италия, разчита генетичен материал, съхраняван в продължение на почти две хилядолетия. След изригването на Везувий и разрушаването на римския град, телата, погребани в кал и пепел, се разлагат. В края на XIX в. от тях са създадени отливки.
Изследователите се фокусират върху 14 отливки, които са в процес на реставрация, като извличат ДНК от фрагментираните скелетни останки, които се смесват с тях. Те се надяват да определят пола, произхода и генетичните връзки между жертвите.
В „къщата със златната гривна“ (the house of the golden bracelet), жилището, в което са намерени предполагаемите майка и дете, има няколко изненади. Възрастното лице носело бижу, се считало по презумпция, че е жена. Освен това намерените в близост телата на друг възрастен и дете се е смятало, че са останалата част от семейството.
ДНК доказателствата показват, че и четирите тела са на мъже и нямат роднинска връзка помежду си. Това показва, че „историята, която дълго време се разказваше за тези хора е погрешна“, каза Митник.
Изследователите потвърждават също, че гражданите на Помпей произхождат от различни среди, но най-вече от имигранти от Източното Средиземноморие. Това подчертава културния обмен в Римската империя. Помпей се намира на около 241 км от Рим.
Изследването е публикувано в списание Current Biology.